Етъра

Комплексът е открит по идея на Лазар Донков през 1964г. като умален модел на занаятчийския [град Габрово] от епохата на Българското Възраждане. Някои от сградите в района му са автентични, като само са реставрирани в първоначалния им вид. Други постройки са точно копие на съществуващи сгради от старо [Габрово]. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. В комплекса има няколко работилници, повечето от които работят през деня. В някои от дюкяните е направена възстановка на автентичната работна среда, без обаче те да функционират реално.

Не само занаятите са интересни в Етъра, а и архитектурата на сградите. Тук могат да се видят както талпени къщи, строени от по-бедни българи, така и типични възрожденски къщи с дюкяни, отворени към улицата. Отварянето към улицата на къщата е символ на замогването и на развитието както на занаятите, така и на търговията. Допреди Възраждането къщите са били скромни и функционални, сгушени в дъното на дворове. След замогването на хората обаче се издигат по-красиви и високи къщи и всеки горд собственик на такова бижу иска да се похвали с него. Освен това, повечето майстори работели от къщите си, така че колкото по-близо къщата и дюкянът били до улицата, толкова по-добре за благополучието на майстора. Така с годините са се оформили криви тесни улички с надвиснали стрехи и отворени дюкяни. Това добре е възпроизведено в комплекса на т.нар. занаятчийска чаршия.

Уникалната експозиция включва и 20 различни действащи работилници: папукчийска, кожухарска, бакърджийска, хлопкарска, куюмджийска /медникарска/, дърворезбарска, грънчарска, шарланджийска, каруцарска, мутафчийска, шекерджийска, ножарска, за народни музикални инструменти, домашно тъкачество, иконописно ателие, фурна, билкопродавница и др. На място може да се получи представа за начина, по който габровци са използвали силата на водата, както и гениалните им решения, влезли в историята на българската техника. Изобретателността на балканджиите е сътворила уникална техника за задвижване на водни механизми – точило, тепавица, воденица-караджейка, дърводелски стругове.

Ежегодно в Етъра се възпроизвеждат обреди и обичаи от традиционния празничен календар. Най-важните са Еньовден, свързан с лековитата сила на билките и традиционния есенен панаир на занаятите, когато се показват произведения, повлияни от възрожденското занаятчийско майсторство.