Голямата базилика

Комплексът представлява важен паметник на ранносредновековната българска култура от нейния християнския период (втората половина на 9-ти – средата на 11-ти век). На площ от над 20 декара., оградена и защитена с висока около 4м. каменна стена със зъбери, се разполагат т. нар. Голяма базилика, Архиепископската резиденция, първият Български манастир. След покръстването на българите Голямата базилика е била главният храм на автокефалната българска архиепископия.

Преди изграждането на базиликата на това място е съществувал Раннохристиянски комплекс – мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец – аязмо. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството (865г.) мартирият бил разрушен. В знак на тържеството на християнството в България, княз Борис – Михаил станал ктитор за изградения на мястото на мартирият нов храм. Базиликата е изградена извън каменната стена на Вътрешния град, като за защитата й е била направена самостоятелна крепостна стена.

Голямата базилика била завършена около 875г. Със своите внушителни размери ( 99х30м.) и сложна структура, тя се нарежда сред най-големите катедрали в ранносредновековна Европа. В продължение на около 250 години изпълнява функциите едновременно на катедрален храм, княжеска, архиепископска и манастирска църква и е средище на духовно-религиозния живот в столицата [Плиска] и ранносредновековна България. В севрния двор е разположен жилищен дворец, а на запад от него баня с хипокауст. Катедрала се състои от голям двор с колонади (атриум), през който се преминава за същинския храм. Храмът е трикорабна базилика, като централния кораб се отделя от страничните посредством къси стени и колони. От двете страни на олтара има две специални помещения.

На юг от базиликата е разкрита триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Там вероятно са работели приетите през 886г. от княз Борис – Михаил ученици на Кирил и Методий. Манастирските помещения заемат двора на север от резиденцията. Централно място заемат кухнята и трапезарията. В източното крило на двора се намира двуетажна сграда с 10 еднакви помещения – килии, в които живеели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него – втората баня, която е вила с хипокауст и кръстокуполна конструкция. Некропол с гробове на членове на монашеското братство е проучен в двора на югозапад от базиликата. Светски некропол с гробове на аристократи е изследван пред апсидите на базиликата.