Храм “Света София”
Храмът е изграден от двама гениални архитекти – Антимий от Тралес и Исидор от Милет през 532-537г. Строена по време на разцвета на византийското изкуство при Юстиниан, църквата е част от дворцовия императорски комплекс. Ето защо тя е градена като най-голямата “парадна зала на двореца”. Юстиниан желае църквата да бъде по-голяма от Соломоновия храм в Йерусалим и същевременно да демонстрира превъзходството на Цариград над останалият християнски и езически свят. Размерите на храма са внушителни – дължина с предверията – 120 метра, ширина – 72 метра, височина на купола – 60 метра и диаметър 30 метра. Архитектите съчетават двата най-използвани модела за строеж на църкви във Византия до това време – централно-куполния и базиликален.
Централният кораб представлява огромна зала с дължина 70 метра и ширина 33 метра, силно осветена от извисяващия се към небето свод с 40 прозореца, разположени в основата на купола. Двете странични галерии са отделени от централния кораб със 110 изящни мраморни колони, които дават възможност пространството да не се разделя и благодарение на страничните прозорци да се постигне равномерно осветяване на църквата. От всички краища на процъфтяващата по това време Византийска империя са набавени разноцветни мрамори, скъпоценни камъни и злато, които, преработени от столичните майстори, засияват във вътрешността на храма. Стените са покрити със стенописи и традиционните за това време златни мозайки, пресъздаващи библейски сцени.
Иконостасът се издигал върху 12 златни колони, а иконите са били обковани със злато. С подобен обков са били евангелията и другите църковни книги. Църковната утвар предстявлявала върха на приложното изкуство във Византия от това време. Едни от най-забележителните елементи от украсата на храма са шестте хиляди полюлея и свещници, които осветявали огромното вътрешно пространство и създават неповторима тайнственост на църковното богослужение. При завземането на Цариград през 1096 и 1204г., кръстоносците плячкосват огромните богатства на “Св. София”. След покоряването на Византийската империя през 1453г., новите завоеватели премахнали иконостаса и амвоните, замазали фреските и мозайките и превърнали Великата църква в джамия; вътре изписали сури от Корана, а отвън издигнали четири високи минарета.
След обявяването на Турция за република и преместването на столицата в Анкара, с личната инициатива на Кемал Ататюрк храмът “Св. София” е превърнат в музей. През са проведени системни реставрационни работи. В горната галерия са разкрити мозайки на Исус Христос, Св. Богородица, ктиторски портрети на византийски императори и съпругите им. Над входните врати са запазени фигурите на основателя на новата столица на Римската империя – св. Константин, изобразен с макет на града, главния ктитор на храма император Юстиниян I, държащ макет на църквата, а над царските двери – на св. Богородица с Младенеца. На страничната абсида реставраторите с трепет открили и изображения на св. архангел Михаил и светии.
От Османският период в катедралата-музей са съхранени олтар (mihrab), амвон (minbar), трона на султана (максурой), два огромни свещника подарени от Сюлейман II през 1526г., а при Мурад III са донесени от Пергам огромните алабастрови съдове, в които е била съхранявана светена вода. Баптистерията на църквата е била превърната в гробница (тюлбе) на Мустафа I и Ибрахим. В двора са построени три тюлбета и в тях са погребани султанските фамилии на Селим II, Мурад III и Мехмед III.
