Иракли

Иракли е защитена местност, разположена в землището на с.Емона с площ повече от 42 хектара. Намира се на север от Емона (7 км), Несебър (31 км), Бургас (64 км) и Слънчев бряг (27 км) и на юг от Обзор (14 км), Баня (19 км) и Варна (70 км).

Плажът Иракли е един от най-посещаваните и красиви плажове по българското черноморие. Тук “Страшният Хем” – Стара планина се среща с водите на Понта – Черно море в любовна прегръдка, родила този девствен плаж. От 2016 г. той е включен в Закона за устройство на черноморското крайбрежие като плаж за природосъобразен туризъм, опазващ биологичното разнообразие и екосистемите.

Плажната ивица е дълга повече от 3 км. Тя е разделена на две части от вливащата се в морето река “Вая” – плаж “Вая” и дивият, девствен плаж Иракли.

Плаж Иракли е с дължина 2,8 км и е обграден от гъста гора – още един прекрасен дар от близостта с планината. Тук може да разпънете палатката си директно на плажа или да я скриете сред дебелите дъбови сенки на гората. Плажът е пясъчен, с красив, златист пясък в северната си част, а на юг той става все по едър докато премине в малки камъчета.

Ако искате пусто и спокойно място за своя летен отдих, Иракли е наистина такова. Само с раница и палатка може да направите чудеса за себе си. Иракли е малко бягство от суетата и шумотевицата на големите курорти, които са завладели черноморското ни крайбрежие.

Плаж “Вая” се управлява от концесионер, който е направил удобства за посетителите му – има спасител, зона с чадъри и шезлонги, както и голяма свободна зона. Има и плажен бар, малък магазин за хранителни стоки, а в близост и асфалтиран паркинг. Плажът се намира в северната част на плажната ивица и е с дължина 500 м. Тук водата е по плитка, но също толкова бистра като на дивия плаж.

Някои семейства избират Иракли за цялото си лято – от юни, та чак до септември. Традиционна гледка в биваците на летуващите са истински произведения на изкуството, създадени от миди, камъни, дънери и дървени отломки, обработени изкусно от морето и умело съчетани от майсторите им. Нерядко нощем ще се чуе песен, сладък звук на китара, звънлив смях, нежно носени от летния бриз. Тази романтика не струва скъпо. Просто трябва да стигнете до Иракли.

В непосредствена близост до плажа, само на 50 м, се намира и къмпинг Иракли. Разположен е в северната му част, на място, откъдето се разкрива красива панорамна гледка към морето. Къмпинг Иракли е наследник на стария със същото име, който е обновен през 2016 г. Обособени са места за кемпери, каравани и палатки, към които е изградена и съвременна инфраструктура.

Къмпингът предлага общо 36 места за палатки, каравани и кемпери. Всички площи са затревени. Тук може да избирате между естествената сянка на дърветата или гледка към звездите. Към всяка къмпинг единица е предвидена колонка за ток, а тези за каравани и кемпери са с изводи за чиста вода и тръба за отпадни води.

Санитарните възли са напълно обновени и разполагат с душ, мивка и тоалетна. Подаването на топла вода е денонощно и се осигурява от бойлер и слънчеви колектори. В общата част на санитарния възел има перална машина срещу заплащане.

На разположение на гостите има открита кухня с маси, пейки и зона за готвене. Тя е напълно оборудвана с посуда – чаши, чинии, вилици, лъжици, купи и др. Там е поставена и микровълнова фурна, а за любителите на готвенето на огън са предвидени преносими барбекюта.

В къмпинг Иракли функционира добре зареден магазин за хранителни стоки и стоки от първа необходимост.

Други удобства са безжичен интернет, паркинг, кафе автомат. Малчуганите могат да тичат на воля в абсолютно сигурна среда, а за максималното им забавление е поставен батут. Вечер се прожектират филми в специално обособено лятно кино.

Ако просто искате да посетите плажовете на Иракли, но желаете след това да се приберете в удобната си и комфортна стая, може да отседнете в близките Бяла или в Обзор, които предлагат невероятно голям избор на места за настаняване – къщи за гости, вили, апартаменти под наем. В списъка на възможностите за настаняване са и Свети Влас, Слънчев бряг и Елените.

Какво трябва да видите, ако сте на Иракли? Разбира се, неговия символ – нос Емине. Той се намира на юг и дължината на прехода до него е около 7 км. От плажа поемете на юг по каменистия бряг и го следвайте. Този път е живописен и ще се насладите на прекрасните гледки към морето и стръмните брегове на носа. До Емине може да се стигне и по черния път през гората, който е тежък и се преодолява с високопроходим автомобил.

Нос Емине представлява почти отвесна, 60-метрова стена. Гледана откъм морето, тя ясно разкрива геоложкия профил на носа – редуващи се надлъжни ивици от белезникави варовици, сиво-ръждиви пясъчници и синкави мергели, полегнали на север, което доказва, че нос Емине е остатък от северното било на Еминската гънка (антиклинала).
Морето около носа е плитко, със стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре на повече от 250 м в морето. Точно затова брегът тук е изключително опасен и моряците го заобикалят отдалече. Особено страшно е при буря. Мощни вълни, високи 4-5 м, с бясна сила връхлитат отвесната стена. При ясно и слънчево време, обаче, гледката от носа е изумителна. Особено впечатляващи са изгревите.

Една красива легенда за нос Емине и огнените му изгреви разказва, че някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел тук с единствената си дъщеря. Тя расла на воля – плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж, в страшна буря, в скалите около носа се разбил кораб. Девойката спасила един от давещите се моряци. Те се влюбили, а когато си тръгвал, морякът обещал да се върне за нея. Така и не се върнал, обаче, а забравил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая – отчаяна, тя се хвърлила в морската бездна и вълните станали пурпурно червени. И днес, когато слънцето изгрее, морските води около носа се обагрят в червено напомняйки за злополучната и любов.

Виждате ли, и ние имаме легенди, които са достойни да бъдат разказани като тази за “Малката Русалка”. Само че, ние си нямаме Андерсен и легендата ще остане за местна употреба. Ще я разказват жителите на Емона, на всички идващи на брега, за да се удивляват на путпурно-червените изгреви.

Нещо, което си заслужава да видите, докато обикаляте Иракли и околностите е фарът на нос Емине. Фарът насочва корабите повече от 130 г. Мястото е било добре известно още на древните мореплаватели. Тук някога се е издигала голямата крепост Емона. Първообразът на днешния морски фар е бил сигнален огън, поставен на върха на висока колона. Всяка нощ един от войните в крепостта е имал задължението да запали този огън и да следи за непрестанното му светене до сутринта. Опасност от обезглавяване го грозяла, ако факелът угасне преди да е изгряло слънцето.

Съвременният фар е бил изграден през 1880 година от френското дружество за строеж и експлоатация на фарове Compagnie des Phares de l’ Empire Ottomane. Дружеството било създадено в Цариград. Ето как Карел Шкорпил описва това събитие: “В 1854 г., когато отношенията между Турция и Франция са били много приятелски, в Цариград се съставило едно френско дружество, което успяло да добие от султана концесия за построяване по бреговете на цялата Турска Империя, фарове за указване пътя и опасните места по него на мореплавателите, с право да събира в продължение на 25 години от всичките кораби, които застават във всяко турско пристанище, по 0,105 лева на всеки техен вместимостен тон”. Инженерите и строителите на дружеството изграждат по българските земи седем фара на два етапа. През първия етап (1856-1866) са построени фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и “червеният фенер” на Варненския нос, а през втория етап (1880-1888) – фаровете на Емине и на островите Света Анастасия и Свети Иван.

Фирмата Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane, която построила фара, монтирала на него оптика Barbier & Fenestre. От 1935 г. тя се намира въз Военноморския музей – Варна и на фирмената табелка личи година на производството – 1880. Тази оптика от пета степен работела на двойно рафиниран петрол. През 1932 година била поставена оптика Julius Pintsch, работеща с маслен газ. През 1935 г. тя е преустроена на ацетилен, а през 1960 година съоръжението е електрифицирано.

Дежурства тук дават и метеоролози. От изградената на мястото метеостанция, се подава актуална информация за температурата, валежите, скоростта на вятъра и други параметри на времето.

На нос Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е – З, като в българската си част той е известен с името “Ком – Емине”. Пристигането на смелчаците, предприели този дълъг и труден преход, нерядко е съпроводено „медицинска“ помощ от страна на местните за останалите без сила финалисти.

Фарът на нос Емине привлича като магнит посетителите на мястото. До кулата му обаче не може да се влиза свободно. Достъпът става само след получаване на специално разрешение. Но дори и от разстояние, романтичният изглед е достатъчно впечатляващ и си заслужава да изминете трудния път до там дори само, за да го видите отдалеч.

Нос Емине е условна граница между Северното и Южното Черноморие, а фарът там, заедно с този на остров Свети Иван, показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.
Наред с фара, на Емине има и радио маяк – един от трите по Българското Черноморие. Радиусът му на действие е 150 морски мили.

Историята за фара няма да е пълна, ако не разкажем за древната крепост Емона. Останки от нея и сега се откриват в близост до отвесните скали. Античната, късноантична и средновековна крепост „Аристеум“ („Емона“) се е издигала в местността „Старата крепост“. Намирала се е на мястото на днешния фар и е разкрита при неговия строеж. Днес останките са почти заличени.

През 1278 г. крепостта е завладяна от византийците, през 1366 г. от савойците. През 1367 г. жителите на Емона се вдигнали на бунт и прогонили чуждоземния гарнизон. В края на 1369 г. и началото на 1370 г. крепостта е във владение на Деспот Добротица. През 1388 – 1389 г. е завладяна от турците, когато започва нейният упадък, а окончателно е унищожена през март 1453 г.

Останките от крепостта Емона са регистрирани от К. Шкорпил при изкопни работи през 1888 г. на нос Емине. Разкрити са части от крепости стени, но системни археологически проучвания не са предприемани.

Името на крепостта днес носи малкото селце Емона, в което живеят по- малко от 30 местни жители. През 80-те години на 20 в. малкото селце става място за отдих на “елита” на българската култура. Тук закупуват къщи художници, писатели, артисти, музиканти и Емона става място за техния творчески отдих. Това до известна степен съживява селцето. С помощта им в селото е възстановен църковния храм. В селцето има нови къщи, хотелчета и е едно чудесно място, което може да посетите докато сте на Иракли, а в края на август в близост до селото се провежда и арт фестивал.

Зоната Емине – Иракли е една от последните диви територии по Българското Черноморие, която е запазила своята природа. През 1994 г. тя е обявена за защитена местност, включваща южната част на плаж Иракли и още по на юг към нос Емине. Мястото е защитена зона към европейската мрежа Натура 2000, а част от него е защитена местност и по смисъла на Зaкона за биологичното разнообразие.

Съгласно критериите на Европейската комисия зоната Емине – Иракли е важна за множество местообитания и видове в рамките на цялата страна и в рамките на Черноморския биогеографски район. Една съществена част от тях са предмет на опазване и са включени в Закона за Биологичното Разнообразие. Сред тях са естуари, рифове, едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове, зараждащи се подвижни дюни, бели дюни, полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик, важни местообитания на орхидеи, подводни или частично подводни морски пещери, източни гори от космат дъб, крайречни смесени гори, панонски, Балкано-панонски церово-горунови гори, западнопонтийски букови гори.

В зоната се срещат и други видове посочени в Закона за Биологичното Разнообразие: алпийска розалия, карагьоз, малка дунавска скумрия, блеч, щипок, червенокоремна бумка, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка, шипобедрена костенурка, ивичест смок, леопардов смок, видра. Съгласно критериите на Европейската комисия мястото е важно и за следните местообитания и видове за Черноморския биогеографски район: около 50 % от покритието на Източни гори от космат дъб, около 20 % от покритието на едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, около 10 % от покритието на рифови местообитания, стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, Балкано-панонски церово-горунови гори, около 5 % от покритието на местообитания зараждащи се подвижни дюни, около 10 % от популацията на ивичестия смок. Мястото е най-северното известно нахождение на леопардов смок и едно от общо двете му известни находища в целия Черноморски биогеографски район.

Иракли не крие тайните си. Всеки, който иска да се докосне до мистичния ореол, с който мястото е обградено, ще разбере, че няма такъв, когато го опознае. Просто Иракли сваля всичките маски, с които оцеляваме в живота и ни връща към простотата.