Казанлъшка тракийска гробница

360° Виртуална разходка

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница и е първият от българските паметници, включен в Световния списък на паметниците на ЮНЕСКО. Открита е случайно през 1944г. в надгробна могила на хълма Тюлбето, в североизточния край на града. Гробницата се състои от три помещения – предверие, изградено от ломени камъни и глина; тесен тухлен коридор с островърхо заоблено покритие и тухлена гробна камера с камбановиден купол. Отвън е покрита с кожух от ломени камъни, споени с глина.

В могилния насип са открити два керамични съда (аскоси) и сребърна каничка с позлата, а в предверието – кости на кон и ритуален керамичен съд (ойнохое). В куполната камера са намерени и амфора, глинени розети със суха позлата от погребален венец, дребни части от златни накити и тракийски керамични фрагменти. Забележителните стенописи в коридора и куполната камера са дело на неизвестен тракийски майстор, работил с четири основни цвята – черен, червен, жълт и бял. Това са едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха. Световната си известност гробницата дължи на тях.

Стените на гробната куполна камера също са декорирани – отдолу нагоре следват: черен цокъл, оцветен в бяло пояс, имитиращ облицовка с бял мрамор и над него пояс, оцветен в помпеанско червено. Следва фриз от редуващи се розети и глави на бикове, над който е главният фриз. Първите изследователи определят централната сцена като “погребално угощение”, а според новите изследвания сцената представлява “сватбена процесия”. Централно място в нея заемат знатна тракийска двойка и висока фигура на жена, вероятно богиня, застанала до мъжа. Главите на мъжа и жената са увенчани със златни лаврови венци. От двете им страни са представени фигури на мъже и жени, участници в церемонията – свирачи, виночерпец, жени и мъжe носещи дарове и водещи коне.