Музей на мозайките

Музеят на мозайките е издигнат по проект на архитекта Камен Горанов. Идеята се заражда по време на археологически разкопки, които започват през 1976г. Построен е върху основите на стара римска сграда с мозайки, наричана villa urbana, която се смята, че датира от края на 3-ти – началото на 4-ти век.

Сградата на музея се разпростира върху площта на цял квартал (insula) с дължина 37,15м. и ширина 37,75м. Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор (artium), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата, заобиколен от 3 страни с покрита галерия с варовикова колонада са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения. В пет от помещенията на сградата могат да се видят многоцветни подови мозайки, които се считат за едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България.

Тези интригуващи мозайки са изработени в класическите техники, известни като opus tesselatum и opus vermiculatum. Състоят се от малки камъчета в различни форми – мраморни кубчета, такива изработени от варовик, печена глина и цветно стъкло, наричано смалта. Мозайките изобразяват различни сцени, най-често от гръко-римската митология, птици, животни, както и геометрични и растителни мотиви, греещи в общо 16 цвята. Най-интересни и известни са Горгона Медуза, Сатир и Антиопа, Панонски Волути и Отвличането на Ганимед. В залите на музея е представен и разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели. Три от тези мозайки са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.