Широка Лъка

Широка лъка е основано като селище през 17-ти век и до днес е запазило своята възрожденска архитектура, музикална култура, красива природа и богата история. Намира се в долината на [Широколъшка река] в местността [Широката лъка], между Переликския дял на [Родопите] и рида [Чернатица]. Селото е характерно със своите извивки и затова е било наречено със старобългарската дума “лъка”, означаваща кривина, лъкатушене.

Старите къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил – двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Повечето стаи са широки, с дървени миндери до стените, прозорците са малки. Къщите са масивни с каменни основи и високи дувари от бял камък. Къщите са разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Най-известни са Сгуровската, Учиковската, Григоровската къща.

През 1834г. в селото е построена църквата “Успение на пресвета Св. Богородица”. Според преданието тя била построена за 38 денонощия. В двора ѝ се намира Килийното училище “Свети Панталеймон”. Иконостасът на църквата е автентичен по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари от Самоков. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835г. През 1972г. в селото е създадено Национално училище за фолклорни изкуства. Широка Лъка разполага и с етнографски музей – „Згуровски конак”.

Други забележителности са родната къща на Екзарх Стефан І-ви (висш български православен духовник), паметникът му в центъра на селото, паметникът на Капитан Петко войвода (български революционер, борил се срещу османската власт) и къщата, която е била негов щаб. В района на Широка Лъка се намират природните скални феномени „Момата” и „Главата”, както и параклисите „Св. Теодор Стратилат”, „Св. св. Кирил и Методий” и „Св. Атанас”. Всяка първа неделя от месец март в Широка Лъка се провежда ежегоден Кукерски фестивал, наречен Песпонеделник.