Нос Свети Атанас

Нос Свети Атанас е едно забележително място в град Бяла. Намира се почти на равно разстояние от областните градове Варна (56 км) и Бургас (70 км). Най-близкият град е Обзор, който се намира само на 5 км.

Какво пък толкова забележително може да има в него, би казал някой – на Черно море, към името на всеки нос, може да се добави определението “забележителен”. И наистина, това са първите точки на брега, които забелезват корабите, защото обикновено на тях стоят фарове или маяци. Но освен, че са първите забележими точки, черноморските носове са забележителни с живописните си скали или природа, или форма, или височина. Днес ние ги оценяваме, като природни забележителности, които заслужават нашето внимание, но в древността, те са били стратегически места за отбрана, търговия и културен обмен.

Като природна забележителност нос “Св.Атанас”, безспорно, е едно от най-красивите и притегателни места на нашето Черноморие. Той се врязва като острие във водите на морето. Заставайки на върха на острието, усещанието е за простор, необятност и невероятна красота. Панорамната гледка е удивителна.

Природата там, наистина, заслужава перото на писател, но този разказ за нос “Свети Атанас”, ще бъде, по-скоро, малка историческа разходка за онези, които търсят места за познавателен, исторически и културен туризъм. Вкусовете на търсачите на такива обекти, ще бъдат напълно удовлетворени от това, което ще намерят на този красив черноморски нос – Късноантичната крепостта на нос Свети Атанас.

Всичко започва в недалечната 2009 г., когато тук, при археологичеки проучвания е открита късноантична крепост. Тази крепост не е новост в научния свят. Тя е известна на науката още в края на XIX в. Забелязана е при изследване на старините по Черноморското крайбрежие от братята Х. и К. Шкорпил, които впоследствие я описват в своя статия от 1892 г.

Следва доста дълъг период, през който районът остава извън вниманието на археолозите и едва през 70 – 80-те години на ХХ в. в залива южно от носа се провеждат подводни археологически проучвания, предизвикани от изследването на някои исторически източници. Според древногръцкия географ и историк Страбон, тук някъде – между Одесос (Варна) и Навлохос(Обзор), се е намирал един от многото градове, известни с името Лариса.

Главен фактор, обаче, за липсата на каквито и да е археологически изследвания в района на носа е, че от петдесетте години на ХХ в., почти до неговия край, на южната му част съществува военно поделение. Този факт е причината, територията на носа да не стане обект на иманярски набези. Археологическите проучвания 2009 – 2013 г разкриват, на около метър и половина под повърхността, относително добре запазени изключителни артефакти.

Всичко започва с това, че след демократичните промени в България, почти цялата брегова линия край Бяла, която е била горски фонд, става частна собственост, като при строеж на сгради новите собственици все по-често попадат на археологически структури.

След провеждане на теренни археологически обхождания, при които се изяснява предполагаемото трасе на укрепителната линия, през лятото на 2009 г. започват редовни археологически разкопки. Те се ръководят от екип на Варненския археологически музей с ръководители Валери Йотов и Александър Минчев.

Археологическите открития на нос Свети Атанас до Бяла са интересен пример, как добре поднесената археологическа информация може да се превърне в база за културен туризъм. Експонирането на археологическите артефакти в културния обект е реализирано с отговорност към автентичната картина и с много вкус. С право потребителите на един електронен сайт определят античната крепост на нос Св. Атанас като най-добрия туристически обект в България за 2017 г.

Трябва да се отбележи обаче, че почти цялата тежест на проучванията на носа се поема от община Бяла. Благодарение на местната инициатива, в Бяла е създаден модерен музей, за какъвто могат да мечтая дори някои от областните ни градове.

Открит и реставриран за периода 2009-2013г. крепостта на нос “Св.Атанас” официално отваря врати за своите посетители през май 2014 г.

Крепостта се намира на нос “Св. Атанас”, на 2.76 км. югозападно по права линия от центъра на гр. Бяла. Навлизайки в гр.Бяла ще видите нови указателни табели насочващи към крепостта, така че няма начин да се объркате.
Ето и историята, която откритите артефакти разказват на посетителите на този изключителен музей на открито.

Възникването на полисите (градове-държави) по черноморския бряг е резултат от контактите между древногръцките колонисти и местните тракийски общности. През VIII – VII в. пр. Хр. земите на траките влизат в обсега на „великата елинска колонизация“: Агатополис (Ахтопол), Аполония (Созопол), Анхиало (Поморие), Месамбрия (Несебър), Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик) и т.н.

В случая с античното минало на нос Св. Атанас нещата са различни – не става дума за древногръцка колония, а за тракийски култов център, може би, най-важният между долината на Камчия и нос Емине. Той е бил свързан с околните селища, включително с близкия Хелиополис или Теополис – съседният на Бяла град Обзор. Възможно е това сакрално място да има още по-дълбоки корени, тъй като на територията му са открити следи още от каменно-медната епоха. Може да се предположи, че светилището е било посветено на прочутия древен бог, когото гърците наричат Дионис. Става дума за тракийския Сабазий – покровителят на живата природа, земеделието и медицината, богът, който има грижата за продължението на човешкия род и дарява безсмъртие.

Дали е случайно, че нос Св. Атанас носи име, което означава „безсмъртен“? Столетия по-късно като продължение или допълнение на тази сакрална обредност на нос Св. Атанас се развива култът към Херакъл, наричан от римляните Херкулес. Свидетелство за това са няколко статуетки, скулптурни композиции и оброчна плочка от II-III в.сл. Хр. Върху тях са представени сцени с подвизите на митичния герой и полубог. Поради това съществува мнение, че по-късната антична крепост се е наричала Хераклея. Струва си също да припомним името на нашумялата през последните години местност Иракли близо до Емона, в което също е запечатан споменът за култа към Херакъл.

През III-IV век на нос Св. Атанас се развива укрепен античен град – неголям като мащаби, но за сметка на това оживен център на производството и търговията, както и на християнската религия. Развитието му преди всичко се е дължало на удобното пристанище, на практика единственото, достъпно за по-големи кораби, в акваторията между Месамбрия и Одесос. Това го е правело важен пункт на корабоплаването и търговския обмен. В онази епоха нивото на Черно море е било с 5 метра по-ниско от сегашното, а нос Св. Атанас и несъществуващият вече нос Св. Иван са продължавали с десетки метри навътре в морето. Съответно, заливът е бил по-голям и по-добре защитен от бурите. В залива са открити амфори, превозвани чак от Северна Африка, да не говорим за активния обмен с оживените древни пристанища от басейна на Егейско и самото Черно море. Днес посетителите на нос Св. Атанас остават изумени от огромните глинени съдове за съхранение на жито и други насипни товари, от пещите за керамика и руините на някогашните винарни.

Силно впечатление прави голямата епископска базилика от втората половина на IV век, към която са били изградени два баптистерия – помещения за кръщение на възрастни. Всичко показва, че култовият комплекс на новата вяра, изграден на нос Св. Атанас, е бил един от водещите центрове на християнизацията на населението в околния район. Откритата от екипа на доц. Валери Йотов мраморна олтарна маса е сред най-добрите образци на епохата, и то не само от нашите земи. Красив светилник, глинени и бронзови лампи, монети, най-разнообразни артефакти – многобройни са находките през десетте години на проучванията. Особено ценни са фрагментите от живописна украса, сред които е обичаният в онази епоха образ на „младия Исус“. Открити са и надписи на латински с имената „Исус“ и „Мария“.

Античната крепост на нос Свети Атанас е просъществувала до 614-615 г., когато е изоставена. Когато през 602 година рухва отбраната на византийската дунавска граница, нашествията на аварите и „миролюбивите“ уж славяни носят гибел за десетки градове и крепости на юг от голямата река. Сред тях са Одесос (Варна), Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм (Никюп при Велико Търново), Нове (Свищов), Ескус (Гиген), Рациария (Арчар) и т. н. Краят на укрепения град на територията на днешна Бяла обаче е бил различен – местните жители са напуснали крепостта организирано преди поредното нашествие на „варварите“, като преди това са изнесли своето имуществото и сами са опожарили домовете си. Такава е картината, разкрита при изследваните от археолозите над 30 къщи. Изключение прави двуетажна сграда, принадлежала на местен гражданин, който наред със своя „бизнес“ е бил посветен и в тайните на медицината. В пожарището на неговия дом са открити хирургически инструменти, съдове за съхранение на лекарства и т. н., което свидетелства за лечебница. „Последният останал човек“, както метафорично го нарича Деян Янчев, е останал човек до последно – лекарят се е грижил за своите пациенти до идването на нашествениците, жертвайки богатството, а може би и живота си.

Може би един от най-интересните артефакти, открити в крепостта е раннохристиянската базилика, която е разположена в източния край на носа, непосредствено до отвесния морски бряг.

Култовата християнска сграда е изградена върху специално изравнен терен. Установени са по-ранни пластове – част от жилище и култова яма от елинистическия период, навярно от ІІІ в. пр. Хр. В насипа за изравняване на терена са намерени фрагменти римска керамика и късноримски монети.

По план църквата представлява трикорабна, едноапсидна базилика с нартекс (притвор) от запад и външни размери: дължина – 22,50 м и ширина – 14 м. В източната част на сградата са открити две разновременни апсиди – една (по-ранната) с по-малък радиус, от която е запазен само един сегмент от югоизток и втора, използвана до края на съществуването на църквата. Това показва, че църквата има поне два етапа на градеж и използване. На трети етап в апсидата е изграден тристъпален синтрон с епископски престол (вграден в средата на синтрона камък), което показва, че в определен момент църквата става епископален център – резиденция. Олтарът на храма е едноделен. Бемата (издигната платформа в олтарното пространство) е затворена от П-образна олтарна преграда. В центъра на бемата е запазена основата на олтарната маса, а части от нея, които позволяват цялостната ѝ реконструкция, са открити до външното югоизточно лице на апсидата, вероятно укрити или складирани, за да бъдат запазени.

Североизточно от апсидата е имало помещение, към което е водел вход с дървена врата в източната стена на северния кораб. Южно от апсидата са открити частично запазени основи на силно разрушено правоъгълно помещение с неясно предназначение.

Характерна особеност на тази църква е, че в северната (лявата) част на нартекса има параклис с малка апсида. Под нивото на тухлената му настилка е открита разрушена кръщелна – кръгъл басейн (писцина) с по две (три) стъпала от запад и от изток, което показва, че тя е действала през първия етап от съществуването на църквата.

В насипа над разрушената кръщелна и южно от нея са открити фрагменти от хидрофобната ѝ мазилка, както и от стенописи, в това число образ на светец (Христос като млад?), части от надписи на латински и др. Фрагменти от стенописи са разкрити и в западната част на северния кораб, попаднали там вероятно преди изграждането на малката апсида.

Стените на базиликата са изградени от добре обработени камъни, изравнявани на места с тухли, на хоросанова спойка. Северният зид, широк 1 м, е запазен на височина до 1,40 м, а южният предимно в основи, има ширина 0,80 м. Подът на базиликата е бил покрит с керамични плочи.

Първият период на градеж на църквата е навярно в самия край на ІV или в първата половина на V в., а вторият – вероятно от втората половина – края на V в. Тогава първата църква е била срината до основи и по-късно е изградена отново – със същия план, но с по-дълбока апсида. Двата етапа на църквата се доказват и от два разновременни пода, регистрирани на 15 см един над друг. Вторият период се разграничава на два етапа, свързани с преустройство на олтарното пространство, при който е бил изграден синтронът с епископски трон. Може би тогава северната част на притвора е била преустроена в параклис с малка апсида, на мястото на по-ранен вход към северния кораб.

Въз основа на най-късните монетни находки в сградата, нейното разрушаване, както и на крепостта, трябва да се свърже с аваро-славянското нашествие през 614 г. – по времето на император Ираклий.

Към комплекса на базиликата принадлежат и други сгради: сграда с кръщелна (баптистерий), „Аязмо“ и жилище на главния свещенослужител.

Кръщелната се намира северно от базиликата и представлява триделна сграда. В нея са открити три баптистериума, в които са били покръствани жителите на крепостта. Двата са с по-големи размери и дълбочина, вероятно за покръстване на възрастни хора. Третият – най-късният баптистерий с по-малък размер на басейна – навярно за кръщаване основно на новородени.

Жилището на главния свещенослужител е разположено южно от базиликата, има петоъгълна форма и се състои от три помещения. Разкритите фрагменти от покривната конструкция и други структури са основание да се допусне, че става дума за двуетажна сграда. Входът е бил от изток. Източната и западните части на помещението са били стопански, а средната част, в която е имало огнище. Сградата е използвано навярно повече от столетие.
„Аязмото” представлява четириъгълна шахта с размери 1,50 на 1,50 м. В пълнежа на кладенеца (достигната е дълбочина до 5 м , без да се стигне дъното) са открити предимно фрагменти от тухли и керемиди. По аналогия с други подобни съоръжения в близост до базилики, много е възможно това съоръжение да не е ползвано просто за снабдяване с вода, а и като свещен водоизточник – „аязмо”.

В заключение, няколко думи за природната среда, един от знаците на която е близката местност Кара дере. Старите автори, например византийският историк Теофилакт Симоката (първата половина на VII век), не крият възторга си от красотата на този край, от вековните гори, зелените поляни, изобилните води. В старобългарските паметници е останало името „Веригава“ – „Зелената планина“, спомен от езика на древните траки. Така предците ни са наричали източната част на Балкана, чиято „стъпка“ в морето е нос Св. Атанас.

Крепостта на нос Свети Атанас е отворена е всеки ден от 10 до 20 часа (зимата затваря по-рано). Входът е 5 лв., за учащи и пенсионери – 2 лв., за деца до 7 г. – безплатно.
Нос Свети Атанас се намира в един район с изключително развит морски и климатичен туризъм заради невероятните плажни ивици, чисто море и мек климат.

Ето някои места, на които бихте могли да отседнете, ако сте решили да изберете град Бяла или Обзор за свой “бивак” в пътуването си до различни природни и исторически забележителности в този район – Вила Захарен пясък – Бяла, Семеен хотел Фаворит – Обзор, Студиа под наем Танго- Бяла, Къща под наем Heaven – Бяла, Семеен хотел Вемара Клуб – Бяла, Семеен хотел Валентина – Обзор.

В близост до нос “Св. Атанас” е разположен плаж “Чайка”, на около 12 км е дивият плаж “Иракли”, а съвсем близо се намира и дивият плаж в местността “Кара дере” (8 км).