Биосферен резерват Сребърна
360° Виртуална разходка
Биосферният резерват край с. Сребърна е разположен на 2 км южно от река Дунав и на 16 км западно от Силистра.
Той обхваща езерото Сребърна и териториите около него, включващи около 900 ха охраняема площ и около 540 ха буферна зона.
Резерватът се намира на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка наречено “Via Pontica”.
Видният австро-унгарски пътешественик Феликс Каниц сравнява красотата му с легендата за изгубения “Златен град” като нарича езерото – Елдорадото на блатните птици.
Името на “Сребърна” се свързва с уникалните и разнообразни видове водоплаващи птици в него и особено с един от най-екзотичните му обитатели – къдроглавият пеликан.
Резерватът е обявен за световно културно наследство и е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Легенди за името
Когато името е необичайно красиво и по-скоро прилича на името на хубава девойка, винаги се питаме – откъде идва то? Разбира се, тук на помощ идват легендите.
Едната разказва за кан Сребрун, който загива по тези места в неравен бой с печенегите, друга пък за заровена лодка, пълна със сребро някъде по бреговете на блатото. Трета легенда, която звучи най-правдоподобно, казва, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Тогава усещането, че във водите на езерото се е разляло сребро е наистина реално.
История на резервата в дати
В миналото местността е посещавана от Феликс Каниц – австрийски и австро-унгарски учен, който заради изследователския си интерес си към Балканите е наречен “Балканският Колумб”.
Той посещава България осемнадесет пъти, като за пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г.
През 1868 г. той започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия за подпомагане. Резултат от пътешествията му из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер като „Оригинална карта на Дунавска България и Балкана“, която е използвана по време на Руско-турската война от руското командване и на Берлинския конгрес на Великите сили (1878) за установяване следвоенните граници на Балканския полуостров. Друго споменаване намираме и в тритомния труд „Дунавска България и Балкана“ с исторически, географски и етнографски пътни студии.
През 1880 г. местността е посетена и от друг австриец – Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията „Домът на прелетниците“.
Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици.
Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата „Материали на Българския орнис“, като вторият том на книгата е посветен на българската фауна.
През 1911 г. езерото е посетено от Алекси Петров – първият българин, който проявява интерес към това място. Той е запленен от красотата на птичия свят и запланува поредица от експедиции.
През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния.
През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба (1940) Добруджа отново преминава в територията на Българската държава. Същата година Алекси Петров отново посещава резервата, за да проучи птичите колонии, гнездящи там.
През 1942 година езерото е обявено за развъдник на водоплаващи птици.
През 1948 г. Сребърна е вписан в регистъра на защитените територии с постановление на министерския съвет.
През 1965 година резерватът е включен в списъка с най-значими влажни зони в Европа, а през 1975 година е обявен за влажна зона по Рамсарската конвенция, която е международно споразумение, засягащо опазването на биоразнообразието.
През 1977 г. резерватът е включен и в световната мрежа на биосферните резервати по програмата „Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО, а също и в списъка на орнитологично важните места в Европа.
През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО.
Резерватът поддържа 22 редки, уязвими или застрашени видове животни и растения, съгласно Европейския червен списък на глобално застрашените животни и растения и 149 вида съгласно Червената книга на България.
Езерото е един от най-ценните и известни и в чужбина защитени природни обекти в България.
Езерото
Дълбочината му варира от 0,7 до 2 м, а площта му е 2 – 2,5 кв. километра. Водосборният басейн на езерото е 402 кв. километра. Подхранва се от карстови води от река Дунав чрез естествената връзка – канала Драгайка и добруджанските суходолия Добротинско дере (Сребренска, Сребърненска, Сребърнска река, с дължина 93 км), Бабукска река (Барбукска река), Кълнежка река (Кълнежа) и Калушево дере, които вливат води в него само при поройни дъждове и при интензивно снеготопене.
Флора и фауна
Езерото е място на много интересни и застрашени растения – водната лилия, блатното кокиче, блатната незабравка и насекомоядната мехунка. Две трети от площта му е заета от тръстика, която достига до 6-7 м височина и образува множество плаващи острови (кочки). Тези островчета никога не се заливат с вода, защото следват вертикалното движение на водата. Това улеснява живота на птиците, които населяват езерото, защото те правят своите гнезда върху тези подвижни острови. На територията на “Сребърна” се срещат 139 вида висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изчезване извън територията му.
Вторият по разпространение растителен вид е тънколистният папур (Typha angustifolia), следван от широколистния папур (Typha latifolia). Сивата (Salix cinerea) и червената върба (Salix purpurea) също са широко разпространени.
Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 41 вида бозайници, 11 вида влечуги, 10 вида земноводни и 24 вида риби – видра, европейска дива котка, степна скачаща мишка, воден плъх, смок мишкар, голям стрелец, шипобедрена костенурка, сирийска чесновица (Pelobates Syriacus), жаба дървесница, червенокоремна бумка, щука, каракуда, червеноперка, езерен рак и др.
Резерватът е известен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 221 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, розов пеликан, малък корморан, блестящ ибис, лопатарка, ням лебед, белоока потапница, малка белочела гъска, червеногуша гъска, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер.
Тук е единственото традиционно в България гнездово находище на голяма бяла чапла.
Природонаучен музей
Природонаучният музей при биосферен резерват „Сребърна“ притежава експозиция от препарирани обитатели на резервата. Там могат да се видят всички птици в резервата. А видеокамера, поставена в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните, дава възможност не само да се наблюдават тези уникални обитатели, но и да се чуват звуците, които издават.
Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците.
Наблизо:
Айдемирски манастир
Айдемирският девически манастир “Покров Богородичен” се намира съвсем близо до резерват “Сребърна”, в близост до с. Айдемир и на около 7 км от Силистра. Той е построен през 1996 г. с помощта на епископ Генадий, който дарява средства за строежа на храма след като земите на манастира са върнати. През 2001 г 4-ма студенти от специалност “Иконография” от Великотърновския университет изписват храма. В църквата могат да се видят портретите на 12 светци, както и мощите на един от тях – Св. Тезий. Друга особеност на църквата е колекцията от т.нар. стъкленици от различни краища на света, които представляват различни по големина стъклени шишета с красиво изработени разпятия в тях.
Крепост Меджиди табия – Силистра
Крепостта “Меджиди табия” е един от най-добре запазените образци на османската фортификация от средата на XIX в. Днес този форт е единственото съоръжение, останало от крепостта Силистра. Нейното изграждане се осъществява в периода 1840-1853 г. по план на пруския офицер Хелмут фон Молтке и под прякото ръководство на полковник Крах. Тя е част от общо осем укрепителни съоръжения имащи за цел да пазят подстъпите към града. В крепостта може да се види временната експозиция “Съдбините на Силистра през XV-XIX в.”
Вековен дъб – Силистра
Дъбът е най-старото запазено дърво в най-стария градски парк в България – Дунавския парк в град Силистра. Стария дъб, както е известен на всички, е бил засаден през далечната 1910 г.
Смята се, че самият Дунавски парк е основан през 1870 г., като през 1991 г. паркът е обявен за природна забележителност с национално значение.
През 2012 г. дъбът придобива статут на защитен обект по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Старият дъб е вписан в регистрите на вековните дървета. Обиколката на ствола при 1.2 м от земята е 4.6 м, височината е 14 м, а диаметърът на короната е 24 м. Дървото е в добро състояние, има здрави клони и изцяло покрита коренова система.
