Стобски пирамиди

Стобските пирамиди се намират над [село Стоб], в западния дял на [Рила планина]. Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра. Стобските пирамиди са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби. Намират се на надморска височина от 600 до 750м и са изградени от слабоспоени неоген-кватернерни пясъчници и конгломерати, образувани през последните 1-2млн. години в склонова и езерна обстановка. През 1964г. Стобските пирамиди получават статут на природна забележителност.

Пирамидите се поделят на няколко групи – разположени по северния и по южния склон на планинския рид. Еко-пътека води до първата и най-малка група скални образувания, състояща се от разнообразни по форма и гъсто разположени „комини”, достигащи височина до 12 м. На около стотина метра е втората, най-обширна група Стобски пирамиди. Те изглеждат като преливащи се една в друга скални форми, чиято основа се слива в едно, а изтъняващите върхове сякаш се стремят да се откъснат. На местата с по-голям наклон са изградени дървени стъпала, опасните участъци са обезопасени, поставена е маркировка и са монтирани заслони и места за отдих. В близост се намира единствената църква в България наречена на светеца Прокопий Йерусалимски.

Поради атмосферните условия, Стобските пирамиди се променят постоянно и динамично и сякаш при всяко следващо посещение обликът е различен. Все пак няколко скални образувания са се превърнали в емблема за цялата композиция – това са Сватовете, Невестата, Кулите, Зъберите, Братята, Чуките, Самодивските комини, чиито наименования се определят от причудливите им форми. Пирамидите са изваяни в ръждиво обагрен, дебел до 40м. речно-ледников шлейф (споени с глина едрозърнести пясъци), натрупан в полите на планинския слой.

За феномена се носят множество легенди. Всички са свързани с нещастна любов и неосъществена сватба. Според едно от преданията, майка проклела дъщеря си, че взима за съпруг неподходящо момче. Когато невестата трябвало да целуне свекър си, тя и всички гости се превърнали в камъни. Според други вярвания, българско момиче и турски младеж били отчаяно влюбени един в друг, но любовта им била невъзможна поради религиозните различия. След като една нощ двамата сънували един и същи сън, че са обречени, девойката се хвърлила от една скала, а на мястото се появило скално образувание, което хората нарекли „Невястата”. Трети пък вярват, че по време на сватбено шествие, кумът бил толкова изкушен от красотата на младоженката, че понечил да я целуне. Изумени, всички сватбари се вкаменили.