Най-ранните писмени сведения за Варненския манастира са от 18в. и се съдържат в книгата "Писма от България" на известния руски пътешественик Виктор Тепляков, публикувана в Москва през 1832г. По време на руско-турската война от 1828-1829г. Варненския манастира "Св. св. Константин и Елена" е бил разрушен. Няколко години след това благодарение на усилията на двамата братя Теодосий и Агапий Кантарджиеви от Велико Търново, започнало неговото възстановяване. До създаването на Българската екзархия през 1870г., манастира "Св. св. Константин и Елена" е бил под ведомството на Гръцката патриаршия. Независимо от това йеромонах Теодосий извършвал богослужение на български език.