Архитектурно-парков комплекс “Двореца”
Изграден е по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино през 1924г. като лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875г. – 1938г.). Той е разположен на около 2км югозападно от град Балчик, в красива местност между балчишките скали и морето. Има статут на архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинарското и парково изкуство.
Резиденцията е oформена с красиви праговидни тераси по стръмния морски бряг, през които водата от два извора тече по специални каменни канали и прелива във водни огледала и водопади. В непосредствена близост до терасите е оформен красив водопад с височина на пада 25 метра. Друг, по-малък водопад, се спуска от „Градината на Аллах” през дебел зид по триструйна чешма в дълбок каменен басейн. На върха на скалата над морския бряг, се издига вила „Синята стрела”, построена през 1931г. Там са разположени галерия и дегустационна зала за вина.
Изградени са параклиси, дворове, паркове, чешми и сгради в различни стилове – типичен български, византийски, римско-арабски, мавритански, трансилвански и др. Параклисът „Успение Богородично" е построен през 1932г. и се намира в красива белоцветна градина. Дърворезбованият трон и иконостасът обаче са изработени още през 1721г. и са купени специално за параклиса от остров Кипър.
От параклиса се стига до градина с лилиуми, наречена „Градината с кръстовидното водно огледало”, издълбано като кръст в каменна тераса, опасана от тежки корабни вериги. Оттам по белокаменни стълби се стига до "Гетсиманската градина", заобиколена от цъфтящи през пролетта черни лалета. В "Гетсиманската градина" растат редки дървесни и храстови видове - хинап, райска ябълка, нар, смокини, холандски лалета с най-различни нюанси, бегонии, кремове и други. В северната част на градината е разположена малка постройка, която е съществувала още преди да бъде построен дворецът. От стената й извира силна струя вода, за която се вярва, че е лековита. Там е построено малко параклисче – аязмо.
Oт „Гетсиманската градина” през порти от ковано желязо се преминава в градината „Мави дълга" (Синята вълна). Тя е изградена по протежение на най-ниската крайбрежна тераса между 1930 и 1933г. Каменни пътеки разчертават градината на отделни кътчета. Тук расте магнолия, както и много рядък и ценен екземпляр за парка – котонеастър. Градината с водните лилии е наречена „Английския двор” и се пази от ледения морски вятър от масивни зидове. От "Английския двор", през чимширен плет, две стъпала отвеждат до сводест, каменен мост, напомнящ „Моста на въздишките” във Венеция.
