Демир баба теке
Демир баба теке е алевийско теке с тюрбе (мавзолей) край село Свещари. Демир баба теке е свещено място от 3000 години - още от времето на траките.
Смята се, че в тюрбето се намира гробът на алевийския светец от 16 век Демир баба - Железният баща (в превод от турски).
Тюрбето представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие, изградени от двулицева суха зидария от местен пясъчник. Покрито е с полусферичен купол с височина 11m. Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, ориентиран е с главата на югозапад. Изграден е с тухлена зидария с дървена надземна част. Гробът е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко само пред алевийски поклонници.
Тюрбето е построено в средата на 16 век, върху тракийско светилище от 4 век пр.н.е. Около него се оформя култов комплекс (теке), важно място в което заема свещения извор.
Една от известните легенди, свързани с Демир баба, разказва за незапомнена суша в района. Дебир Баба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. От нея бликнала животворната вода. В памет на сътвореното чудо изворът днес е наречен „Беш пармак“ (в превод: Петте пръста).
Демир баба теке е сред популярните алевийски светилища, използвани и в наши дни. Алевитите, наричани също алиани, са ислямско религиозно течение представено в Турция, Близкия изток (Сирия и Ирак), Балканите и малки групи в северозападен Иран. Макар че се смятат за мюсюлмани, алевиите са разглеждани от сунитите като еретици поради култа им към Али ибн Абу Талиб (Братовчед на пророка Мохамед) и семейството му и особените им обичаи и ритуали.
Алевиите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете – участват задължително в ритуалите, не носят фередже и шалвари. Алевиите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от мюсюлмани-сунити един от техните най-почитани светци – Хюсеин – внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима. Като следствие на това, те са се образовали само в рамките на общността си, и това е довело до съхраняването на вярата и обредността им през вековете.
Алевийската теология е силно повлияна от хуманизма и универсализма. Основни верови принципи на алевиите са:
- любов и уважение към всички хора („Най-важното нещо не е религията, а да бъдеш човек“);
- толерантност към другите религиозни и етнически групи („Ако си наранил другиго, никаква полза няма от ритуалните ти молитви“);
- уважение към труда („Най-големият израз на вярата е да се работи“).
Преплитането на алевийски, християнски и езически традиции намира израз и в съществуващите до днес ритуали, които се извършват на това място - преспиването върху околните скали с цел изцерение и добиване на сила, връзване на парцалчета от дрехи по околните дървета, курбан от благодарност. Съществува и ритуал, който се нарича "избождане на очите на Вещицата". Според поверието, ако сте праведни, ще успеете със затворени очи да уцелите с показалците си два отвора в скалата.
Близо до Демир баба теке се намира Свещарската гробница, където се предполага, че е погребан тракийския гетски владетел Дромихет, както и останките на древния тракийски град Хелис. Всички тези забележителности са част от историко-археологически резерват Сборяново.