Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”

Основаването на манастира се свързва с пристигането на баба Фота, приела монашески сан в Русия, от [Пловдив] през 1772г. По нейна инициатива е основан самоковски метох на светогорския [Хилендарски манастир], като баба Фота става неговата първа игуменка. Манастирът пази легендата за спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ – покров над града и така го спасила от разорение.

През 1837-1839 година била издигната внушителна каменна църква. Метохът бил обграден с висок зид, построена била и манастирската трапезария (магерница). Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила. Храмът е осветен през 1839г. Икони за църквата е рисувал Димитър Зограф, а в притвора може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който според експертни оценки е бил рисуван от майсторa [Захари Зограф].

Църквата е трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди – едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркаден открит притвор, върху който ляга обширна емпория, която към храма (наос) се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета. Архитектурното й решение е по-близко до творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото на Самоковската. Предполага се, че църквата е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Дело на самоковски майстори обаче са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахина над светия престол и другите църковни мебели. Манастирът пази част от мощите на Св. Сава.

Девическият манастир в Самоков е бил огнище на образованието. След Освобождението манастирът се издържал със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана в него, монахините участвали в Международното изложение в Лиеж през 1905г. и в Изложението на балканските държави в Лондон през 1907г., както и в Първото българско земеделско промишлено изложение в [Пловдив] през 1892г. Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница – присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща. Един от манастирските трактове предлага подслон на гости. Продължавайки традициите на благотворителност, монахините поддържат кухня за бедни и пословичното им гостоприемство привлича много поклонници и посетители.