Храм-паметник „Рождество Христово”

Храм-паметник „Рождество Христово”, известен още като Шипченски манастир или Руската църква се намира в северозападния край на [град Шипка] в подножието на [Шипченския проход], на няколко километра от [Паметника на Свободата]. Подготовката за построяването на храма е изключително дълга. През 1879г. руският цар Александър II издава разрешение да започне набиране на средства, като сам дарява икона, ризница и 1000 рубли. На 25 април 1880г. излиза и разрешението му за учредяването на „Комитет за построяването на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечно поменуване на воините, паднали във войната 1877 – 1878 година“. Започва трескавото набиране на средства и други материали, които ще бъдат от полза за изграждането на православния храм.

Pрез 1885 година vителите на Шипка подаряват място за черквата и малко след това започва работата по нейното изграждане, но на следващата година строежът е преустановен за близо едно десетилетие, поради прекъсването на дипломатическите отношения между Княжество България и Царство Русия. Строителството на храма е възобновено през 1896г. и продължава 6 години. Възпоменателната църква на манастира е построена в стила на Ярославската църковна архитектура от 17-ти век, наричан „руската древност”. На 15 септември 1902г. храмът е осветен, а манастирът е открит на 27 септември същата година.

Манастирският комплекс се състои от църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария. Най-впечатляващ е храмът, който е кръстокуполен, с квадратен наос и три абсиди. Главният му вход е оформен с три арки и се намира на западната фасада, до която е долепена внушителна кула – камбанария, висока 53.35м, със 17 камбани. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките. По този начин в храма е запазен спомена за смелостта и саможертвата на всички български и руски воини. Интересни са и иконите и стенописите в храма.

Уникалното в храма е, че под основното ниво на черквата е изградена крипта. По-късно там е поставен иконостас, а в двете странични галерии са изработени 17 каменни саркофага, които съхраняват останките на героите, загинали в битката при Шипка. Наред с това върху вътрешните стени на черквата и в аркадните галерии отвън са поставени общо 34 мраморни плочи на които със златни букви са изписани имената на частите и героите паднали в жертва – общо 18 491 души. Специално място е отделено на героите от българското опълчение, като на четири плочи, монтирани на западната стена, са записани 451 имена на загиналите опълченци.