Пещра “Бачо Киро”

Пещерата “Бачо Киро” се намира в района на Дряновски манастир, в живописните каньони на [р. Андъка] и [р. Дряновска]. Отстои на 300м. от манастира [“Св.Архангел Михаил”] в отвесна варовикова скала висока 25м. на 335м. надморска височина. Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1937г., а името си получава през 1940г. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро. През 1962г. е обявена за природна забележителност. С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали, това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата.

Пещерата представлява сложен четири етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600м. За посетители е оформена благоустроена част от 700м. Образувана е в три основни посоки изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло вредно море. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1800000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р. Дряновска и нейния приток р. Андъка.

Капки вода, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно извайват красивите пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми. Eфектното осветление дава възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното: Дъждовна зала, Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Концертна зала, намира се на 18м. надморска височина. Предверието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон, Зала на Поп Харитон, Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел, Приемна зала със стотици форми и образувания.