Паметник на Вълчан войвода – село Раювци

360° Виртуална разходка

Паметникът на Вълчaн вoйвoдa в село Раювци е първият по рода си паметник на почти митичният борец за свободата на България. Намира се на около 11 км западно от град Елена. Седем мeтpoвият пocтaмeнт е дeлo нa cкyлптypитe Димo Бoйчeв и Влaдo Мъникoв, които са paбoтили въpхy създаването oкoлo една гoдинa. Монтажът му се извършва през август 2015 г.

Паметникът ce намира нa нeвepoятнo кpacивo мяcтo – живописната местност Вълча поляна над язовир Йовковци. Предполага се, че чeтниците нa Вълчaн вoйвoдa чecтo са пpeбивaвaли пpи cвoитe мнoгoбpoйни пpeхoди пpeз Бaлкaнa на това място.
Паметникът на войводата е изработен от бял камък, а неустрашимият войвода е изобразен в цял ръст, облечен в традиционни хайдушки одежди и стъпил върху 3 сандъка със златни съкровища. От мястото, където стои, докъдето погледът може да стигне, са все гори и планини, синьо небе и водната шир на язовира.

Идеята на скулпторите, да представят Вълчан войвода по този начин, идва от легендата за несметните съкровища, които притежавал и които той е криел из пещерите на Странджа планина. И до днес иманяри търсят тези съкровища.
Тук е време да се разкаже повече за именития войвода.

Вълчан Бимбелов (Вълчан войвода) е роден в някое от селата или махалите край Малко Търново през 1775 г. До 18-годишна възраст той пасе овце. Залюбва се с най-личната девойка в селото Рада и решават да си пристанат. Тя обаче е харесвана и от сеизина Исмаил ага. Агата изпраща заптиета да арестуват Вълчан, в кауша го пребиват и му казват, че само ако се доближи до Рада, ще му “резнат” гърлото.

Девойката е взета насилствено от Исмаил ага. Вълчан бързо се възстановява от побоя, с няколко свои другари една нощ проникват в дома на Исмаил ага и отвличат Рада. При завързалата се престрелка тя е ранена, а по-късно умира.
Само за три месеца след тази случка Вълчан събира около 70 души, млади като него българи, които не могат да търпят турската тирания. Пръв съратник му става поп Мартин, байрактар най-напред е Кара Кольо, а след това – Стоян Берберина. Отначало четата мъсти за извършени от турците насилия и зверства срещу българи. Тя се увеличава на около 200 души и фактически става господар на земите от Малко Търново до Лозенград. Там турците вече не смеят да извършват насилия над българите, защото знаят, че отмъщението на Вълчан войвода е страшно.

Неизвестно кога той се свързва с Емин ага, който е чиновник в турската хазна. Емин ага му дава сведения за керваните, с които се пренасят събраните данъци към столицата. Вълчан ги напада, взима парите, златото, среброто, скъпоценностите и ги складира в само на него известна пещера. Освен това разкрива тракийски и римски съкровища. Натрупва се несметно богатство. Вълчан въоръжава четата си с най-модерните пушки и пищови от Австрия. По негова заръка се строи каменен мост над река Резовска. Изпраща будни младежи да се учат в чужбина.

Каузата на Вълчан войвода завинаги остава освобождението на България. Ето защо той изпраща поп Мартин да отиде в Петербург, като му възлага да изпълни много специална мисия. От негово име, поп Мартин трябвало да се срещне с император Николай І и да го убеди да обяви война на Турция и да освободи България. Попът известил императора, че Вълчан ще поеме всичките разноски за заплати на войниците и на офицерите, за боеприпасите и храната, за пенсии на жените и децата на загиналите, без значение колко ще струва! При това ще плаща в злато! С две думи – Вълчан войвода предлагал на руския император, той, Вълчан, да поеме целия огромен масраф (от османо-арабски – разход, разноски, харч, издръжка) за войната, а императорът да влезе с голяма армия в нашите земи и да донесе най-сетне свободата на България!

За голямо съжаление предложението му не е прието от руския император. Тогава Вълчан войвода разпростира дейността си в цяла Югоизточна България и Лозенградско. Някъде около 1845 г. усеща, чу силите му го напускат. Разпуска четата и се заселва в град Тулча. Жени се за монахинята Епрасиния, която е със смесено българо-румънско потекло. От нея има двама сина и една дъщеря. Известно е, че само първородният Христо става крупен търговец, а за другите няма сведения. За Вълчан се знае само, че е умрял през 1863 г. в Тулча или в Браила.

Много легенди остават около обвития в мистика живот на войводата. В една от тях се говори, че Вълчан войвода превзема Лозенград. Според легендата той е с 3000 момци в бойни униформи, с лъвчета на калпаците, всички с пушки, пистолети и саби. Разгромяват гарнизона и побиват българско знаме на конака, а според друга легенда Вълчан войвода превзема град Малко Търново и го обявява за столица на Свободна България. Народа е възпял това събитие в песента – “В Мало Търново цар стана Вълчан войвода”. Има и други легенди, трябва да се каже, че повече хора се интересуват не от легендите, а от съкровището на войводата. и досега цяла армия иманяри продължава да го търси.

Името на Вълчан войвода е свързано с имената на известните братя Христо и Евлоги Георгиеви – известните дарители на средствата за построяването на “Голямото училище” – Софийският университет.

Във връзка с отбелязването на 190-годишнината от рождението на Христо Георгиев (роден е през 1824 г.) отново се повдига въпросът за неговото огромно състояние, както и това на брат му Евлоги. Трудно е да се допусне, че само от търговия и финансови операции може да бъде натрупан такъв крупен капитал, който по пресмятания спрямо днешния курс при смъртта му през 1867 г. е възлизал на 23 млн., а брат му Евлоги е имал 26 млн. – една огромна за времето си сума. Нещо повече, за по-малко от 20 години състоянието на двамата се увеличава 95 пъти!

Едно на пръв поглед странно, но не и невъзможно обяснение е, че братята Георгиеви са се познавали с Вълчан войвода по времето, когато и тримата са пребивавали в Румъния. Стремежът и на тримата е бил, да съдействат за освобождаването на България и да подпомагат възраждането й. Така че е напълно възможно Вълчан войвода да е дал на братята част от своето имане, за да го използват за тази цел.

Само за построяването на Софийския университет те са дарили 1 млн. лв. (800 хил. за сградата и 200 хил. за парцела). Освен това са раздали още над 3 млн. лв. за болници, училища и за подпомагане на освободителното дело. Те умират, без да оставят преки наследници, защото не се женят. Подобно на съкровището на Вълчан войвода, голяма част от тяхното наследство не е намерено…

Още много легенди можете да откриете за Вълчан войвода. Истината е, че родолюбието му и безкористната му кауза за спасението, освобождението и възраждането на България и сега вдъхновява много българи, както е вдъхновил и Любомир Пашов – основният дарител на мемориала.

Мемориалният комплекс се състои от три обекта – Паметник на Вълчан войвода, Раювски кромлех и Параклис “Св. Петка Търновска”.

Достъпът дo мемориалния комплекс е свободен, a oт община Елена вече са включили мяcтoтo в нoвитe cи мapшpyти зa тypиcти. Информация винаги може да получите в Туристическия информационен център, който се намира на главната улица на града.

Пътят до комплекса е сравнително добър, на места стеснен и трябва да се шофира внимателно. Достигайки до мястото, в самото начало на комплекса, ще преминете през висока врата, на която има надпис Мемориален комплекс “Вълчан войвода”. Малко след това има удобен и широк паркинг, за да оставите спокойно колата си.

Мястото ще ви грабне от първия миг. От мястото се разкрива идеална гледка към язовир Йовковци, към планината и към село Раювци. Наоколо има пейки, на които може да седнете и да се полюбувате на удивителната красота на природата и да релаксирате сред тишината и спокойствието, които царят наоколо.

В мемориалния комплекс може да видите още Раювския кромлех – така наречения “Български Стоунхендж”. Кромлехите представляват големи каменни блокове, наредени в кръг, които са били използвани за култови ритуали от древните траки (според проучванията датират от 8-6 в. пр. хр.).

Раювския кромлех, обаче, не е толкова стар. Той е изграден през 2017. Очевидно, той не е с възрастта и на английския си прароднина, но всеки от неговите големи каменни блокове има своето послание към посетителите на мястото – мисъл на някой, който е имал какво да каже на българите, а защо не и на всички хора. Думите стоят там, за да напомнят от къде идваме, кои сме и накъде сме се запътили.

Едно е сигурно – все още не е ясно посланието на английския Стоунхендж, но посланията на българския са много и трябва да се прочетат. На един от камъните стоят думите на нашия известен поет и революционер Христо Ботев, които казват – “Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата”. В този смисъл Вълчан войвода е бил такъв човек и е помогнал на много други българи да бъдат такива. Освен думите на Ботев, тук ще видите и мисли на Левски, Стефан Стамболов, Гоце Делчев, Бачо Киро, Колю Фичето и др.

Част от мемориала е и храм-параклиса “Света Петка Търновска”. Няма как да не усетите специалната атмосфера в него. Помолете се за дома си, за рода си и за България, за да има хора като войводата, които не са работили за печалба, а за народа си.

И ако вече ви е време за похапване, отбийте се в Раювския хан. Комплекс Раювски хан се намира в живописното селце Раювци, сгушено между величественият Еленски балкан и язовир Йовковци. Тук ще ви изненадат с вкусна храна поднесена в изискания ресторант или под шатрите в лятната градина, с чистота и с невероятен уют. Дори може да останете и за повече. Комплексът разполага с пет къщи за гости и предлага удобства и комфорт.

И тъй като сте до язовир Йовковци, естествено е да се поразходите в околностите му. Язовирът и околността му впечатляват с красота, спокойствие, тишина и чист въздух. С кола, може да стигнете почти до водата.
Ето така би могла да изглежда една разходка до Мемориалния комплекс “Вълчан войвода” в село Раювци.