Перперикон

село Горна крепост · община Кърджали · област Кърджали

Перперико̀н, е ранноисторически, античен и средновековен български каменен комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от VI – V хилядолетие пр. Хр., паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперѐк е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи.

Скалният град се намира на 20 км североизточно от гр.Кърджали. Разположен е на най-високия връх (до 735 м) над долината, дълга 10 км и широка 3 – 4 км, през която тече река Перперек, ляв приток на река Арда. Древният тракийски град Перперек, ограден от три страни от реката, се намира на 6 км западно от село Перперек, на 2 км южно от село Горна крепост и на 4 км източно от село Стремци. Мегалитният комплекс е най-големият на Балканския полуостров и е разположен на 470 м. надморска височина.

Това е една от най-големите родопски крепости (12 000 кв.м). Комплексът включва дворец – светилище от VI – V в. пр. н. е., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм – прорицалище. Смята се, че тук е била една от столиците – резиденции на тракийските царе. Дворецът е имал Г-образна форма, бил е на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са двата коридора и 13 помещения.

Перперек е обявен за паметник на недвижимото културно наследство от национално значение от 1968 г. Той става известен на българската историческа наука през 1931 година чрез изследванията на проф. Петър Мутафчиев, който го включва в студията си „Към църковно историческата география на Пловдивско“. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през 1930 г. и влиза в научно обръщение, но придобива публичност вследствие на проучванията проф. Николай Овчаров.

Професорът е една от главните причини за популяризирането на Перперикон в медиите, а от там – и на засиленият туристически интерес към този култов комплекс. Мащабните разкопки, водени от археолога разкриват Двореца, Акропола и други интересни места, непознати дотогава на обществото.

Въпреки това, много малко се знае за историята и реалното предназначение на това чудо на древността. Догадки, предположения, хипотези, древни артефакти – всичко това се съдържа в разказите за Перперикон. Тези обстоятелства обграждат мястото с мистична тайнственост и поставят ореол на величие на тези, които са го построили и използвали.

Източните Родопи са заселени от дълбока древност. Благоприятните условия за живот по долината на р. Арда и нейните притоци привлекли хората още в епохата на неолита (6 хил. пр.Хр.). Те създали селищата в околностите на днешният град Кърджали. Древните обитатели на тези земи вярвали от незапомнени времена в Бога Слънце. Това е една от причините, те да се установят на голямата скала, поради липсата на растителност и удобното местоположение, откъдето лесно може да се наблюдава всяка сутрин изгряващото слънце.

Това е и началото на Перперикон – Свещеният град. За съжаление, никога няма да узнаем какви точно ритуални действия са извършвали нашите предци, какви думи са изричали и какво са искали от своите богове.

Малко по-малко с развитието на оръдията на труда, силно усъвършенствани през Бронзовата епоха, се удала възможност на хората да обработват камъка. Те започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. Така Перперикон започнал да променя своя естествен облик. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове и антични предмети, свързани с култа към Слънцето.

Светилището продължава да се развива и през късната Бронзова епоха. Големият разцвет настъпва през XVIII-XII в. пр.н.е. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация, в лицето на Крито-Микенската култура. Култовият комплекс се усъвършенства, построена е дренажна система за отвеждане на водата. Един от съдовете от този период впечатлява археолозите с изображенията на техния бог и шест човешки фигури. Хората са оформени символично като цветя, техните глави са представени като малки слънца.

Култът към Слънцето продължава да се практикува и през ранножелязната епоха, IX – VI в. пр.н.е., но се появяват и много други култове. Тракийските вярвания, например, са свързани с култовете към Орфей и Дионис(Сабазий), а Перперикон се превръща в своеобразен център на тези вярвания и обичаи.

Много факти навеждат учените на мисълта, че точно в Перперикон се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. В Античността прорицалището (оракула) на Дионис било известно колкото оракула в Делфи, но все още няма неопровержими доказателства, че то се е намирало точно там.

Според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Известният римски автор Светоний описва знаковото посещение в светилището на бащата на бъдещия пръв владетел – Когато Гай Октавий, бащата на Октавиан Август, водил войската си някъде из отдалечените части в свещената планина на Дионис (Родопи), се допитал до оракула на Дионис за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре, към върха на светилището, чак до небето – знамение, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертвата си на същия този олтар.

Друга легенда казва, че получавайки това пророчество, Александър Велики оставил златна колесница, зазидана в някоя от пещерите, която да го посрещне при завръщането му от победоносния поход за завоюване на Азия.

Още едно древно светилище претендира да е светилището на Дионис (тракийският бог Сабазий) – скалното образувание “Белинташ”, което се намира на около 30 км. югоизточно от Асеновград.

Перперикон се състои от четири части: мощна крепост – Акропол, Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток, северно и южно подградие. По хълмовете са построени много храмове и постройки. Издълбани са широки улици, по които всеки посетител може да се разходи. Отстрани на всяка улица са запазени къщи, изсечени в самия камък. В източната част на Акропола е изсечена огромна Базилика. Базиликата най-вероятно е била древен храм, а по време на християнството се е превърнала в църква. От базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели до днес. От данните на античните и средновековните автори е известно, че подобни портици са строени само в големите градове и значителните култови комплекси.

На този етап от проучванията са открити две порти на Акропола. Едната е от запад и се пази от мощен правоъгълен бастион. Другата е била разкопана от юг през 2002 година. Нейното предназначение е особено важно, защото води към внушителния Дворец-светилище.

Дворецът, най-вероятно, е бил храмов комплекс, посветен на бог Дионис. Той е бил на седем етажа, като в центъра му се е намирала тридесетметрова церемониална зала, която най-вероятно служела за извършване на ритуали и обреди.

Друг забележителен обект в Двореца е масивен каменен трон с поставка за краката и облегалки за ръцете. Под тухления под на всяко помещение има хиляди канали за оттичане на дъждовната вода – нещо, което ни подсказва, че е създадена една блестяща за времето си канализационна система. Дворецът е заобиколен с огромна крепостна стена, която е свързана с Акропола са и заедно оформят уникален ансамбъл.

Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма (IV–I в.пр.н.е.). През I в. Тракия е завладяна от Рим и Перперикон изживява истински ренесанс.

Перперикон е един уникален комплекс, посветен на култа към Слънцето. Той е символ на една от най-ранните култури по нашите земи. Там се е зародила религията, която била в основата на развитието на културата, архитектурата и знанията. Откриването на Перперикон е нещо, което освен морална, би могло да носи и материална полза за българската държава, стига да бъде представено по достоен начин пред света.

Днес Перперикон възкръсва. Тракийският царски дворец е уникална археологична находка в световен мащаб. Свещеният град предлага неповторимо съчетание от уникалност в архитектурен, исторически, природен и мултирелигиозен аспект. Мащабните археологически проучвания от 2000 г. са довели до откриване и на други ценни артефакти. На броени метри от двореца на римския губернатор на областта е открита най-ранната църква в Родопите строена в края на четвърти век. Тук е бил епископският център на областта.

Скален град, сътворен от непознатата цивилизация на скалните хора – така професор Николай Овчаров, ръководител на разкопките, нарича древните племена, създали неповторимите паметници. Тук е бил северният преден пост на първата европейска цивилизация – критско – микенската. В скалния град беше открита и първата европейска писменост – линеар А.

Чрез медиите се провокира невероятен интерес към обекта от страната и чужбина. Стига се дотам, че CNN отразява като събитие Перперикон в своите репортажи. Наред с високия научен интерес към комплекса, нарастват и туристически посещения. Античният и средновековен град Перперикон е включен в 100-те национални туристически обекта на Република България. Към комплекса се проявява постоянен туристически интерес, като регистрираните посещения са над 100 000 годишно.

Ако сте решили да посетите това пълно с легенди за древни, величави дни и хора, района около Перперикон предлага много и интересни места за настаняване – вили, къщи за гости и семейни хотелчета. Ето някои от тях – Вилно селище Екополис – Главатарци, Комплекс Перперешка река – Стремци, Къща за гости Бягство при езерото – Гняздово, Вила Тони – Кърджали, Къща за гости Вилата – Кърджали, Комплекс Никодиа – Царева поляна, Къща за гости Агродиа – Царева поляна.

Използвайте тези чудесни места за настаняване в района като “биваци” за вашите походи, разходки и пътувания до още други прекрасни местенца и забележителности в Родопа планина.

Ето някои от тях – Каменните гъби са скални образувания, които се намират източно от с. Бели пласт, на пътя, свързващ Кърджали с Хасково. Защитената територия има площ от 3 хектара. Обявени са за природна забележителност от 1974 г. Скалните образувания имат форма на естествени гъби – пънчетата им са розови, а шапките – зеленикави. Височината на пънчетата и ширината на шапките е до 2,5м.

Изваяни са в риолитови вулкански туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло, и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

Каменните гъби са скални образувания, които се намират източно от с. Бели пласт, на пътя, свързващ Кърджали с Хасково. Защитената територия има площ от 3 хектара. Обявени са за природна забележителност от 1974 г. Скалните образувания имат форма на естествени гъби – пънчетата им са розови, а шапките – зеленикави. Височината на пънчетата и ширината на шапките е до 2,5м.

Името на феномена идва от факта, че скалните образувания приличат на хора, събрани на едно място. Легендата разказва, че млад момък от с. Зимзелен се влюбил в девойка от съседно село. По време на сватбата по пътя към село Зимзелен ненадейно задухал силен вятър и отвял булото на младоженката. Пред неописуемата й хубост всички сватбари занемели, а свекърът завидял на сина си. Природните сили вкаменили всички заради нечистите помисли на свекъра. Единствено младоженецът останал жив и през горчиви сълзи помолил вятъра да вкамени и него. Природната стихия изпълнила молбата му, в резултат на което феноменът Каменната сватба и до днес стои до една локва, която се счита за незасъхналите сълзи на злочестия младоженец.

Едно Уникално място в ареала е защитената местност “Средна Арда”. Тя е бявена е за такава през 2000г. Заема площ от 420 ха в района на селата Звезделина и Висока поляна. Представлява уникален ландшафт на левия бряг на язовир “Студен кладенец”. Високите, труднодостъпни скали са предпочетени за убежище от редица представители на орнитофауната: черен щъркел, сокол орко, египетски лешояд, голям ястреб. Установени следните птици, типични за средиземноморската зона: малко черноглаво коприварче, червеногушо коприварче, белочела сврачка, испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, черноглава овесарка, скална зидарка.

В основата на скалния венец съществуват множество цепнатини, ниши и сравнително плитки, сухи пещери, формирани в резултат на тектонски процеси. В тях обитават големи колонии от прилепи. В някои от пещерите има следи от минал живот. Растителността е сухолюбива, срещат се някои ендемични и реликтни видове: родопски силивряк, уховидно подрумиче, веленовски дебелец и др.
Защитената зона е приятно място за туризъм при ограниченията, дефинирани в Закона за защитените територии.