Шабленски фар и рибарско селище Кария

360° Виртуална разходка

Единствен по рода си по българското черноморие, за Шабленския фар могат да се кажат три неща, които го правят интересна туристическа дестинация. Той е най – старият, действащ фар на Балканският (165 г), най-високият (32 м) и най-северният наш фар. Сигналът му – бяла светлина просветваща 3 пъти на всеки 25 секунди, в ясно време се вижда на 17 морски мили (31 км). До халогенния му прожектор се стига по 132 стъпала. Наричат го още „пясъчния фар” (саблум, сабула лат. – пясъци), защото предпазва корабите от почти двукилометровия риф в района и пясъчните плитчини между нос Шабла и Тюленово. Още едно “най” описва Шабленския фар – намира се на най-източната точка на България, нос Шабла, който отстои на 4 километра източно от град Шабла, на около 20 километра северно от Каварна и също на около 80 км северно от Варна.

Нос Шабла много отдавна е важен навигационен ориентир в Черноморието, намиращ се приблизително на половината разстояние от устието на река Дунав до Босфора. Предполага се, че още по времето на император Юстиниан I (527-565 г.), на носа е построена кула с “огнева стража” . Основание за това дава архитектурата на основата на фара и зидарията от розов хоросан – “запазена марка” на римските и византийските сгради. Фарът е забележителен със своята червено-бяла окраска.

Някои шабленци смятат че фара е умалено копие на Александрийския фар (едно от седемте чудеса на древния свят, съществувал от 280 г. пр. Хр. до 1375 г), но тези твърдения нямат своето научно потвърждение.

Съвременният фар е построен в 1768 г. във връзка с руско-турската война (1768-1774).

По време на многобройните последвали войни между Турция и Русия фара е повреден и изоставен за известно време, но след Кримската война (окт.1853 – февр.1856 г)., през 1856, тя е основно ремонтирана и възстановена. Възстановяването на фара се извършва от френската компания “Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane” и е възложено от султан Абдул Меджит, управлявал империята в периода 1839-1861. Това се разбира по вградения в западната стена султански монограм (тугра). В монограма стои надписът, “Високопоставеният по пътя на Мохамед Абдул Меджид”. За участието на български майстори в строителството се предполага по изправеният на задните си крака лъв, висок около 30 см., изобразен на северозападния ръб на основата на фара, на височина 9 м. Фарът е открит официално на 15 юли 1857 г.

Основата на Шабленския фар е квадратна база с ширина 8.80 м, височина 10 м и дебелина на стените 1.5 м. и в помещението, дори и през зимата, не прониква студ. В сечението на пиластрите (колони, непосредствено до стените), поддържащи свода, дебелината на стената достига 3 м. Централният купол е поддържан от четири по-малки купола. Височината на централният купол от пода на основата до най-високата му част е 7.8 м. Той поддържа осем стенна кула с височина 17 м. Върху нея се намира фенерното отделение с оптиката. Интерес представлява гръмоотвода – най-високата точка на фара. Той е оформен като полумесец със звезда, чийто горен лъч е удължен и накрая позлатен.

През 1901 г. фаровата кула е засегната от земетресението със сила 7.2 по Рихтер, разтърсило северното Черноморие на 31 март същата година. Налага се тя да бъде стегната със специална стоманена конструкция.

Рибарското селище Кария се намира на нос Шабла, до фара. Районът на черноморския нос е бил населяван още от древността. Според исторически източници, тук в непосредствена близост до фара преди повече от 2 хилядолетия е имало пристанищен град на име Кария. Следи от античното тракийско поселище от VI-V в. пр. Хр., прераснало в края на II в. пр. Хр. в пристанищен град, са открити при днешното рибарско селище „Кария“. От него до наши дни е останало единствено името, с което е наречена местността и изникналото преди години малко рибарско селище с ниски постройки и колоритна кръчма, предлагаща вкусни специалитети от прясно уловена риба.

Рибарското селище Кария е единственото официално регистрирано с постановление рибарско селище. Строежът му започва през 1998 г. по архитектурен проект заедно с двуетажни вилички, кацнали на самия бряг. От 2007 в селището има пречиствателна станция, която все още не е свързана с канализация за отделните домакинства.

Какво казва историята за това място? В античността тракийското племе гети обитава тези места, районът е част от Одриското царство. Множество тракийски надгробни могили се извисяват в околността и свидетелстват за тази епоха. Пристанищния град Кария в залива на юг от нос Шабла се идентифицира с древния „Portus Karia (портус Кариа) /Καρών Λιμένα (Карон лимен)“ – „Пристанище на карите“ и е бил най-важното транзитно пристанище в района от VI-V век пр. Хр. до VI век сл. Хр. – древната тракийска Карея, осигуряваща пътя през Тракийския херсонес (Босфора) към устието на Дунав и Пантикапей (Крим) превърната в крепост от римляните, реконструирана за последно в IV в. през ранновизантийската епоха. За него свидетелстват Ариан, Анонимния периплус на Черно море и римският географ Помпоний Мела в своят труд „География“ в средата на I в. сл. Хр., като посочва, че е разположен между Калатис (дн. Мангалия) и Тиристис (Калиакра) при нос Шабла. Цялата площ на носа от около 25 хектара е осеяна с археологически паметници. Макар днес бреговата линия да е различна в сравнение с античността, случайните находки, теренните обхождания, проведените през 1976 – 1979 г. спасителни разкопки и подводните проучвания през 1962, 1979 и 1980 г. безспорно потвърдиха съществуването на това място на описаното от хронистите значително антично селище.

Най-удобно ще пътувате до Шабленския фар и рибарското селище Кария с личен транспорт, но може да стигнете и с автобус. Първо до Шабла с автобус от Варна, Каварна и Добрич, а след това може да направите пешеходен преход до фара и селището.

Ако пък сте избрали Шабленския фар и рибарското селище Кария за своя отдих, може да изберете различни места за настаняване.

Ето няколко места за настаняване в района – Къщи за гости “Добревата къща”, “Пчеличката Мая”, “Еко къща”, “Камберови” в Шабла, Вила “Стефи” в Тюленово” Възможност да прекарате прекрасна семейна почивка с деца или с компания от страхотни приятели на морето край Шабленския фар е Вила”Перла”.

Само на 20 метра от Шабленския Фар, на брега на морето е разположена Рибарска хижа “Борисов”. Към хижата отскоро работи и заведението на хранене “Фарът” което предлага на клиентите си богато меню от морски дарове, салати, скара и специалитети. Не пропускайте да посетите и най-атрактивното заведение “При бай Пешо”, прочуто с хубавата си рибена чорба.

Какви близки места може да посетите, ако сте стигнали до Шабленския фар и рибарското селище Кария, естествено – Шабла. Градът не се намира на морския бряг, а навътре от брега, на запад от фара. Около района на града се срещат множество изоставени нефтени сондажи, от които днес извира топла минерална вода с високо съдържание на сяра. През лятото тук се провежда известният Шабленски панаир (м.юни).

Тюленово е малко селце на север от Шабленския фар, което е известно с естественото си нефтено находище. И сега някои от нефтодобивните кладенци все още работят. То е известно и с подводните си пещери, които са били населявани от потомството на двойка тюлени, пуснати на свобода тук през 30-те години на 20 в. от румънската кралица Мария. Това дава и името на селото.

Около Шабленския фар и рибарското селище Кария се намира Шабленският езерен комплекс. Той е защитена зона от Натура 2000 в България. Обявена е за такава на 16 март 2010 г. и включва землищата на град Шабла и селата Езерец и Крапец. Част от нея се припокрива със защитена местност Шабленско езеро.

Комплексът включва Шабленското езеро, Езерец и Шабленската тузла, разположени върху сарматски варовици в североизточната част на България, на 5 km североизточно от Шабла. Шабленското езеро обединява езерата Шабла и Езерец, които са свързани чрез изкуствен канал. Отделен е от Черно море с 30-50 метрова зона от пясъчни дюни.

Шабленската тузла е лагуна, разположена на 1,5 km югоизточно от Шабленското езеро, бреговете му са обрасли с Typha angustifolia, Typha latifolia, Carex riparia и големи тръстикови масиви от Phragmites australis. Значителни са и откритите водни площи. Езерото се подхранва с подземни води. Шабленска тузла е известна и със своята лечебна кал.

Защитените зони около Шабленския фар и град Шабла се радват на повишено внимание от страна на туристите дори и през зимата. На територията на защитената зона се срещат 260 вида птици, 70 от които са включени в Червената книга на България. Шабленският езерен комплекс е зимно убежище на десетки застрашени видове птици, в т.ч. и на цялата световна популация на червеногушата гъска. Защитената зона Шабленско езеро с голямо значение за опазването на видрата.

Защитените територии на Шабла са привлекателно място за наши и чуждестранни орнитолози и природолюбители.