На стотина километра от София се намира най-красивата българска обител - Гложенският манастир "Св. Георги". Той е кацнал като величествен феодален замък на отвесна скала, която се издига високо над цялата околност.

Каменните му стени са нейно продължение нагоре, увиснали над дълбоката пропаст. Когато погледнеш от прозорците на някоя килия, те обзема чувството, че цялата сграда ще рухне надолу, отнасяйки със себе си и своите обитатели.

Непристъпната сграда на манастира наднича над главите на посетителите, прозирайки през клоните на гъстата вековна гора.

Легенда разказва, че през ХIII в. по тези места намерил убежище киевският княз Георгий Глож, дошъл от Южна Русия, гонен от татарските орди. Асеневци му оказали гостоприемство. Князът основал селото Гложене и започнал строителство на манастира. Първоначално той трябвало да се нарича "Преображение" и се намирал в местността над селото, наречена Градището, където и днес личат останки от старите му постройки.

Дякон Левски често намирал радушен прием в непристъпния манастир при своя приятел игумена Хаджи Евтимий (1864-1895 г.), който бил член на тайния революционен комитет. Скривалището на Апостола и днес е запазено в манастира.