Даскалоливница
Даскалоливницата е построена през 1844г. Училището е основано от Иван Николов Момчилов, бележит учител, преводач и автор на много учебници и учебни пособия. В него получават добро образование редица бъдещи учители и политически дейци, които по-късно играят важна роля за просвещението на българския народ и освобождението на българската държава. Училището в Елена изпраща като учители свои възпитаници в 61 града и 31 села. Това е и поводът Петко Рачов Славейков, който също е учил в училището, да му даде прозвището, с което то остава известно и до днес - „Даскалоливница”, т.е. „място за леене на даскали".
Може да се приеме, че началото в преустройването на Еленското килийно училище е започнало през 1834г. от Андрей Попдойнов Робовски. Еленското възрожденско училище е било подготвено да приеме нова разнообразна програма, отговаряща на изискванията на живота, на интересите на еснафите и търговците, които трябва да имат по-високо образование и култура. С благородната задача се заема първият завърнал се в България руски възпитаник Иван Николов Момчилов, който притежава солидна научна подготовка.
Сградата е двуетажна. В приземният етаж са разположени три големи, добре осветени мази, всяка със самостоятелен вход и две други по–малки помещения, които по всяка вероятност са служели за дюкяни. Изградена е изцяло от камък. Етажът се е ползвал само за учебни цели. Там са се намирали отделна стая за учителя, две класни стаи и отделна стая за учебни пособия. В сградата могат да се видят редица интересни експонати: учебни пособия, документи и снимки, които представят историята на града от възникването му до Руско-турската освободителна война през 1878г., икони, църковна утвар и стенописи и др. В непосредствена близост до Даскалоливницата се намират църквите "Успение Богородично" и "Свети Никола".
Реформаторът Момчилов въвежда богата за времето си учебна програма. В училището се преподават предметите: “свещеная история, свещений катехизис, догматическо богословие, църковно-славянски език с граматиката му, география политическа, математическа и физическа, аритметика, част от алгебра и геометрия, логика, психология, физика, всеобща история, руски език, начало на просто-гръцки език”. Неопровержимо доказателство за изучаването на тези предмети е запазеното свидетелство на Стоян Андреев Робовски от 27 октомври 1851г., съхранявано в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.
