Седемте рилски езера
Авторство на снимките: Иван Бонев
https://www.facebook.com/iBonevPhotography
Седемте рилски езера са група езера с ледников произход, разположени в северозападната част на Рила планина. Разположени са на надморска височина между 2100 и 2500 метра. Циркусът им е ограден от рида Сухия чал, Отовишкия връх и върха Хайдута (още Харамията). Езерата са разположени в стъпаловидни вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.
Езерото, получило името името Сълзата заради прозрачността на водите си, е най-високо разположеното езеро. То се намира на 2535м. над морското равнище и е с площ 7 декара. Достига 4.5м. дълбочина в най-дълбоката си точка. През по-голямата част от годината, водата му е замръзнала. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България, второто от Седемте Рилски езера. Езерото е с почти идеална овална форма, дълбочина 37,5м., площ от 6,8 хектара и е разположено на 2440 метра надморска височина. Бъбрека – се намира на височина 2282м. над морското равнище и е с площ 8.5 хектара. Достига 28м. дълбочина в най-дълбоката си точка. Наименованието му идва от особената му форма. Четвъртото езеро е Близнака. Почти разделено на две, това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера - 9.1 хектара. Трилистниковото езеро е разположено на височина 2216м. Езерото има неправилна форма и ниски брегове. Площта му е 2,6 хектара, а дълбочината - 6,5м. Рибното езеро е на височина 2184м. и е най-плиткото - само 2,5м. дълбочина, a площта му е 3,5 хектара. Седмото (Долното) езеро е на височина 2095м. и събира водите на езерата. Има площ 5,9 хектара, а дълбочината му е 11м. От него изтича река Джерман, която е приток на река Струма. До Рибното езеро е хижа Седемте езера.
За това място също се носят приказни легенди. Според една от тях, преди много време в Рила живеели мъж и жена великани, които се обичали лудо и боготворели красотата на своя дом. Но зли сили завидели на щастието и обграждащата ги прелест. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтресли земята. В тежка битка със злите сили, младият великан паднал убит, а злочестата вдовица останала да пролива безспирно сълзи, които се събрали в бистри езера. Скърбящата жена до ден днешен броди тъжна по тези места. Тя доста често помрачава слънцето с гъсти мъгли. От време на време покрива тялото на обичния си съпруг с бяло покривало, което тя положила на място огряно от слънцето, така че всеки да може да го види. До ден днешен то е там и може да се види от много места в планината. Кръстили са го "спящият великан", защото се вярвало, че един ден той ще се събуди отново.
Легендата разказва, че ако погледнем от много високо можем да видим жената, полегнала на една страна с отворени очи, едното от които е езерото "Окото".
