Дряновски манастир

Манастирът “Св. Архангел Михаил” е основан през Втората българска държава – началото на 12-ти век в местността Църквището – в непосредствена близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия. По време на турското робство манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван, но и бързо възстановяван, за да остане здрава твърдина на българския дух. На сегашното си място е възобновен през 1845г., когато е построена е малката, вкопана в земята църква “Св. Архангел Михаил”. Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. Еднокорабната църква “Успение Пресветая Богородица” е от 1861г., а иконостасът й е изработен през 1876г. от Н. Йонков.

Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери. По време на Национално-освободителните борби е посещаван на няколко пъти от отец Матей Преображенски (Миткалото), а през 1871г. – и от Васил Левски. През 1876г., по време на Априлското въстание, тук се укрива четата на поп Харитон и с участието на Бачо Киро. След деветдневни сражения с многохилядна турска войска четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880г., а през 1897г. на мястото на построената през 1861г. църква “Успение Богородично” е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници.

През тридесетите години на нашия век църквата се обогатява, като към западната й стена е прилепена стройна камбанария, а към северната – аркиран притвор, подслоняващ оставащата под него северна стена. Камбанарията, чиято скрита конструкция е от железобетон, е издържана напълно в духа на възрожденската архитектура. Нейният силует и детайли сполучливо напомнят църквите на Кольо Фичето. Издължената форма на манастирския двор се определя от очертанията на наносната ивица, наслоена от реката, протичаща в дъното на пролома. В южния си край дворът значително се разширява, в северния се издължава в тесен проход, в края на който се отваря широка засводена порта, пробита в приземието на приемната сграда.

Непосредствено до източната страна на портата се простира продълговата стопанска сграда. Нейният градеж от камък и дърво придава на манастирския двор по-топъл и по-живописен вид. Особено романтични са сградите по западната страна на двора, чиито високи цокълни етажи се мият от водата на реката. Една малка засводена врата пресича стената на нисък навес и през дървено мостче извежда на поляната отвъд реката. В горния, леко завишен скат на двора, непосредствено до апсидата на църквата, се издига двуетажна игуменарница, а същинският стопански двор остава на юг от църквата. В манастира е уредена и скромна изложба от икони, поместена в малка сграда близо до църковната камбанария.