Калофер

Калофер е китен подбалкански град, разположен в подножието на южните склонове на Стара планина. Намира се на 17 км от Карлово, на 22 км от Сопот, на 66 км от Пловдив и на 159 км от София.

“Ако има село по-прибрано, по-добричко и с по-окопитени жители, то е Калофер… Ръкоделно село. Жителите му са в добричко състояние, къщите му са повече двукатни, дървени и послани все домашно… калоферският гайтан и шаяк са прочути по цяло Турско за хубавина…та, според това, то е прославено в народните песни с прякор Алтън Калофер.”

Така говори за града видният български енциклопедист от възраждането Иван Богоров.

История

И тук няма да минем без легенда. Тя разказва как Калифер войвода със своите четници били “владетелите” на тази част на Балкана (Калоферската планина). Те постоянно нападали турските кервани. Турският султан не можел да се справи с набезите на четата и решава да предложи на Калифер войвода, да се засели с хайдутите си по тези места при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приел предложението и се установил в землището на днешен Калофер. Така през 1533 г. било основано селището. Легендата също разказва, че заселвайки се тук, четниците нямали жени и затова “откраднали” невести от близкия град Сопот. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер и български традиции.

През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център. Селото е опожарено от кърджалии през 1799 и 1804 година, но се възстановява сравнително бързо. В средата на XIX век селището е относително богато, заради което е наричано „Алтън Калофер” (Златен Калофер), като повечето му жители се занимават с производството на шаяк, има няколко по-едри търговци, а доста калоферци работят в Цариград като абаджии.

Градът е опожарен от турците за последно през 1877 г., когато загиват много жители.

Колкото и пъти да е опожаряван Калофер, толкова пъти хората с общи усилия са го съграждали отново. Те работели задружно. Трудели се денонощно и го съграждали. Градът възкръсвал от пепелта. Изграждали първо църквата или манастира. И така, с вяра и упорит труд те въздигали града си.

Името на града

Има няколко версии за произхода на името на града. Според едната то идва от гръцката дума “кало” (хубав, добър). Но с по-голяма тежест е становището, че града носи името на Калифер войвода – този от легендата.

Личности

В българската история Калофер завинаги остава свързан с най-великия свой син Христо Ботев – гениален поет и войвода, блестящ публицист, един от ръководителите на българското национално-освободително движение.

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска града. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – “Майце си”.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. “Дунавска зора”. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”.

Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Културни забележителности

Националният музей “Христо Ботев”

Музеят, посветен на живота и делото му, се намира в Ботевата градинка. Открит е през 1944 година и включва мемориална къща-музей, изложбена зала с богата документална експозиция, която представя живота и творческото дело на поета, паметник на Христо Ботев и паметник на Иванка Ботева, майка му. Къщата-музей е построена на мястото, където е отраснал големият поет на България. Неговата родна къща е изгоряла по време на Освободителната война. Макар да не е роден в тази къща, Ботев я нарича роден дом, защото тук прекарва детството си. В нея се завръща след учението си в Одеса и учителстването в Задунаевка. Тук получава и броя от Славейковия вестник „Гайда”, в който е публикувано първото му стихотворение „Майце си”. От този дом Ботев тръгва да се бори за свободата на любимото си Отечество. Днес в къщата можете да видите истинският чекрък и шевната машина на баба Иванка.

В сграда от 1973 година, която е построена близо до къщата-музей, са изложени единствените запазени вещи на Христо Ботев (джобен часовник, мастилница от стъкло, принадлежности за писане и поставка за писалка). Националният музей “Христо Ботев” е държавен културен институт с национално значение.

Даскал Ботьовото училище

Изградено е през 1848 година. Намира се в центъра на град Калофер, но в по-горната му част. На първия етаж на училището е художествена галерия, в която можете да видите творби, които са свързани с историята на града и с поета Христо Ботев. На втория етаж се намира Музеят на образованието.

Камъкът

Намира се пред сградата на Даскал Ботьовото училище. Там, където е този камък, поетът Христо Ботев изнася своята реч против властта на Турция на 24 май 1867 година.

Мемориален комплекс “Христо Ботев”

Мемориалният комплекс посветен на Христо Ботев в родния му град Калофер е изграден през 1986 година. Той се намира на едно възвишение в непосредствена близост до центъра на града и градския площад, като от площадката под статуята на Ботев се разкрива прекрасна гледка към целия град. Проектът за този комплекс е дело на проф. Димитър Даскалов в колектив с арх. Иван Николов и Лъчезар Даскалов. Мемориалът се състои от фигура на Христо Ботев в цял ръст, изработена от гранит. Фигурата на поета е висока 14,4 метра, а заедно с пластичния пиедестал, също изпълнен от гранит, височината достига внушителните 25 метра. В близост до основната статуя е разположена композицията “200 пушки” в знак на почит към всички участници в Ботевата чета. В подстъпите към паметника на Ботев е разположен релеф на български лъв с размер 3,2 метра, който също е изсечен от гранит, и който значително подсилва патриотичното внушение на мемориала. Погледнат от площада или от брега на реката паметникът на поета в цял ръст, подобно на този на Бенковски в Копривщица, създава усещането за Ботев като пазител на родния си град – един великан, който винаги ще бъде на пост.

Мемориалният комплекс “Христо Ботев” в Калофер е едно от местата, които всеки българин трябва да посети.

Калоферска къща на историята

Това е най-новият музей в града. Къщата на историята е своеобразен етнографски и културен център на града, представящ неговото живо наследство – тъкачеството и  традиционните местни черги, традиционни облекла и фестивални костюми, музикални инструменти и възстановка на типична гостна стая.

Култура и традиции

Йордановден и мъжкото хоро

Един от най-интересните празници в града е честването на Йордановден и рождението на Христо Ботев на 6 януари. Тогава се играе прочутото калоферско хоро. Ритуалът започва рано сутринта с празнична литургия, след която голяма група мъже и младежи се отправят към реката. Там свещеник хвърля във водите кръст за здраве. Кръстът се улавя и се дава на най-младия участник в ритуала. След това в ледените води на реката мъжете извиват своето хоро и пеят песни. По-късно хорото се пренася на брега, а след това започват празниците по отбелязване годишнината от рождението на Ботев.

Съборът в чест на Св. Кирик

Всяка година, в края на юли в местността Паниците се организира тридневен събор в чест на Св. Кирик. По поляните на Паниците се разпъват палатки, приготвя се храна, разнася се музика и е всенародно веселие. Св. Кирик е дал име и на едно аязмо, както и на известен туристически бивак в местността.

Празник на розата

От средата на месец май на туристите се предлага участие в розобер, посрещане на Празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и даже ракия от рози.

Празник на калоферската дантела

От 1999 година на 15 август се провежда и ежегоден „Празник на калоферската дантела“. Празникът е прекрасна инициатива и може да даде възможност за съхраняването на калоферската дантела. Справка за празника можете да направите в къща-музей „Христо Ботев“.

Църквите

Църквата “Св. Атанасий” е построена върху руините на по-стара църква, съществувала на същото място. На един от прозорците на църквата е скрита мраморна плоча с релефна графика и надпис “1842 март 25, възстановена бе църквата и в името на нашия Светец Атанасий…”. Датата бележи денят на издигането на църквата от майстор Стойо от Брацигово. Църквата представлява масивна трикорабна псевдо базилика, към която е прикрепен западно преддверие. Иконостасът на храма е изработен от мрамор и с даренията на производителите на аба, родени в Калофер и работещи в Истанбул. Струвал е приблизително 50 000 гроша и е пренесен от Истанбул с волски каруци.

Църквата “Св. Архангел Михаил” е разположена на левия бряг на река Тунджа, върху висока платформа, така че сградата ѝ се извисява над целия град и може да бъде видяна отдалеч. Според надписа запазен на западната фасада, църквата е била строена три пъти и е имала три различни имена – “Св. Петка” през 1714 година, “Св. Архангел Михаил” през 1799 г. и “Св. Св. Кирил и Методий” през 1869 година, когато е реставрирана от майстор Генчо Кунев от Трявна. Днес над западния главен вход могат да се видят образите на трите покровителя на църквата – Св. Параскева, Св. Архангел Михаил и Св. Св. Кирил и Методий. В двора на църквата е гробът на Младен войвода.

Църквата “Св. Богородица” (Успение Богородично) се намира в централната част на град Калофер. Построена е през 1848 година върху руините на съществуваща стара църква. На североизток, под сводестата сграда укрепена с колони се намира аязмото – свещен извор. Непосредствено до него е мемориалната плоча, отбелязваща рожденото място на Ботев. Христо Ботев е роден в една от килиите на метоха, който се намира до църквата. Църквата е трикорабна псевдобазилика с отворена на запад нартика.

Църквата “Св. Рождество Христово и Свети мъченици Козма и Дамян” е разположена непосредствено под църквата “Св. Архангел Михаил”, в така наречения Долен метох, на левия бряг на река Тунджа. В самото начало на съществуването си, метохът е бил малък, но през 1869-1870 година е обновен и разширен. Разрушен e през 1877 г., след което не е възстановен.

Манастири

По време на Българското възраждане са възстановени и двата Калоферски манастира – “Св. Рождество Богородично” и “Св. Въведение Богородично”. Днес и двете обители, въпреки многобройните си опожарявания и премеждия през годините, са действащи и отворени за поклонници.

Девическият манастир “Въведение Богородично” е изграден в периода 1738-1877 година. Известен е още като Калоферския манастир. Бил е девически от самото начало. Манастирът е основан от монах Доротей. През 1804 година е разрушен, но след 15 години е възстановен напълно. Тогава е и открито девическо училище. В църквата на манастира се намира и иконата “Христос Богославящ”, която е е направена от неизвестен художник. Под храмът има извор със светена вода на името на Св. Богородица. На това място е бил олтарът на предишната дървена църква и от водата пият богомолци за здраве.

Манастирът „Рождество Богородично“ е основан през 1640 г. Впоследствие е разрушен, но няма точни данни кога става това. Отново е възобновен през 1819 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) при временното оттегляне на руските войски Калоферският мъжки манастир, както и много други християнски светилища в района, бива отново разрушен от турците. Предпоследното му възстановяване датира от 1881 г.

По случай 1300-годишнина от основаването на Българската държава, през 1981 г., обителта е възобновена из основи и водоснабдена. Реставрацията започва през 1981 и завършва 1984 г. Храмът е изографисан през 2003 г. от художниците Михаил Минков от Пловдив и Нанко Нанков от Шумен. Храмовият празник се чества на 8 септември.

Природни забележителности

Национален парк „Централен Балкан”

Национален парк „Централен Балкан” е един от трите национални парка на България. Създаден през 1991 г., днес той е третата по големина защитена територия у нас – 720 кв. км. Разположен е в най-високата част на Централна Стара планина, като включва три части на планинската верига – Златишко-Тетевенска, Троянска  и Калоферска планина.

В границите на Националния парк са разположени 9 резервата – „Боатин”, „Царичина”, „Козя стена”, „Стенето”, „Стара река”, „Джендема”, „Северен Джендем”, „Пеещи скали” и „Соколна”. Съгласно класификацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN), Паркът е защитена територия от втора категория, а резерватите в него – първа категория.

„Централен Балкан“ е основна част от Националната екологична мрежа. Заради своите съхранени местообитания и изключително биологично разнообразие, от 2008 г. „Централен Балкан“ е защитена зона по двете основни Директиви в природозащитното законодателството на Европейския съюз – за опазване на дивите птици и за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, в единната Европейска екологична мрежа на зони под специална защита Натура 2000.

Резерват Джендема

Джендема, който е най-големият резерват, намиращ се в Националния парк „Централен Балкан“, и втори по площ в България. Името му идва от арабско-турски: cehennem, джендем – (пъкъл, ад), както хората са наричали тази най-непристъпна част от планината. Резерватът обхваща целия водосбор на Бяла река (ляв приток на Стряма), горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. Заема площ от 4220,2 хектара и е един от най-недостъпните резервати в България.

Характерните планински цветя са планинско омайниче, алпийска незабравка, високопланински карамфил, жълта и петниста тинтява, връшняк, старопланинска иглика. По скалите се забелязват каменоломки. Върху варовиците вирее силивряк.

Фауната на резервата представлява особена ценност, тъй като поради непристъпността на голяма част от района животинският свят е останал относително необезпокояван. Едрите бозайници и хищните птици са основни обитатели. Тук са и едни от най-големите естествени местообитания на дивата коза. Срещат се царският орел и скалният орел, кафявата мечка и вълкът, благородният елен, дивата свиня, а също и дива котка, невестулка, златка и много други. Резерватът е важен за популацията на снежната полевка, алпийския тритон, усойницата и особено на прилепите. Безгръбначната фауна е представена от консервационно значими таксони и съобщества.

Водопадът Райското пръскало

Райското пръскало се намира на 1700 м надморска височина, в един от природните, биосферни резервати на Стара планина – „Джендема“. Той е най-високият постоянен водопад в България и на Балканския полуостров – 124,5 m. Обявен е за защитен природен обект през 1965 г.

Понякога Райското пръскало е наричан неправилно Калоферско пръскало или Голям Джендемски водопад, но това са названията на друг голям водопад (120 m), разположен в Южния Джендем, на Джендемската река, който, обаче, е много труднодостъпен.

До Райското пръскало се стига единствено пеша, а най-удобният изходен пункт е град Калофер – Паниците. Преходът е дълъг и тежък, но все пак е възможен с връщане до града на същия ден, стига да сте подготвени физически. Най-добрият вариант е с преспиване на хижа Рай, но имайте предвид, че през летните уикенди в хижата няма места. Заета с палатки е даже и околността. Ето защо, ако сте решили да се изкачите до хижата и да преспите, трябва да запазите места поне месец-два предварително.

Екопътека „Бяла река“

Екопътека „Бяла река“ се намира на 8 км от Калофер. Тя минава по протежение на каньона на едноименната река. Пътеката започва от бивак „Бяла река“, който се намира в близост до Калоферския манастир. Екопътека „Бяла река“ е с обща дължина от около 2 км и минава по доста мостчета и стълби.

До нея може да стигнете, като излезете от Калофер по посока Паниците. По пътя има разклонение за Калоферски манастир “Рождество Богородично”. Екопътеката има места за почивка по цялото си трасе.

Местността Паниците

Красивата местност „Паниците“ се намира на 6 км северно от Калофер в полите на Стара планина, в долината на река Тунджа. Има различни теории за името на местността. Една от тях е, че идва от специфичните, подобни на паници форми, които реката е издълбала в камъните. Формата на местността също може да се оприличи на паница. Известна с невероятните си поляни, Паниците е чудесно място за развлечения и отдих, както и за спортуване на открито.

Местността Паниците граничи с природния резерват “Джендема”, който, заедно с още осем природни резервата, е част от Национален парк “Централен Балкан”. Местността е основният изходен пункт към едни от най-красивите и посещавани места в “Централен Балкан” – хижа “Рай” и водопадът “Райското пръскало”. Много често преходът се съчетава и с изкачване на първенеца на Стара планина – връх Ботев.

Река Тунджа

Река Тунджа води началото си под името Селска река, на 250 м южно от връх Юрушка грамада (2136 м) в Калоферска планина на Стара планина. До град Калофер тече в южна посока, в града реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝ се разширява и при село Александрово достига до 3 – 4 км, след което се стеснява до 1 км. В Тунджа се вливат стотици по-големи и по-малки реки, като основните ѝ притоци са около 60.

Тунджа има огромно стопанско значение за България. В басейна на реката има изградени 264 язовира с общ обем от 372,2 млн. куб. м., като основните са „Копринка“ и „Жребчево“. Те имат съществено значение за напояването на огромни земеделски площи и от съществено значение за регулиране на речния отток и динамиката на водните количества в средното и долно течение. Малка част от водите им се използват и за производство на електроенергия.