Поморие

Помо̀рие е град в Югоизточна България. Той се намира в област Бургас и е в близост до град Несебър (18 км). Разстоянието до Бургас е 20 км. Градът е четвъртия по големина в Бургаска област. Разположен върху скалист полуостров, вдаден на 3,5 km навътре в Черно море, в северната част на Бургаския залив. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север – от Поморийското езеро.

Поморие е е известна и обичана от българи и чужденци туристическа дестинация. Притежава отлични дадености за почивка на море с елементи на познавателен, религиозен и исторически туризъм.

Корените на Поморие се крият в древността. Той е сред няколкото туристически перли по Черноморското ни крайбрежие, в които, не само може да получите слънчев загар и приятни морски емоции, но и да станете съпричастни към древната история на България и богатото ни историческо, природно и религиозно наследство.

Старото име на града е Анхиало. За произхода на името има няколко версии, като една от най-популярните, че името много наподобява словосъчетанието „анхийело“ което в буквален превод от гръцки означава „край плиткото море“ – плитки са бреговете и на съвременно Поморие.

Предполага се, че тук първоначално е имало тракийско селище, а в последствие идват жители на Аполония (днешен Созопол) и създават своя колония. Това се случва през V-IV в. Пр. Христа и официално се приема като периода през който е създаден древния Анхиало. Находките от този период са много оскъдни, и като източник на информация се използват описания на историци от онова време. Няма данни какви са били взаимоотношенията между живущите тук траки и аполонийци. Градът е бил на много удобно стратегическо място, тъй като е позволявал на аполонийците да наблюдават разположеният на север Месамбрия (Несебър), както и да препречват достъпа на техните кораби към Южното Черноморие. През II-ри век пр. Христа, тук вече е имало стабилна крепостна стена.

По време на римското владичество, което започва през 1-ви век сл. Христа градът претърпява истински разцвет и се превръща в голям областен град – център на стратегия. За разлика от Аполония, местното население приело доброволно римляните и с това си спечелило тяхната благосклонност. Друга причина за разрастването на града е лесният достъп до него по суша – околността на Анхиало е равнина. Достъпът до Аполония, например, бил по-труден заради хълмистия релеф, а Месамбрия бил обграден от пясъчни пустини и блата.

Градът е бил наречен Улпия Анхиало, а градоустройството му е било типично римско – с перпендикулярни калдъръмени улици. Тук е кипяла активна търговия – намерени са монети от всички краища на древния свят. Основните стоки, които е продавал Анхиало са били вино, риба, дървен материал, жито и други земеделски култури. И тогава, и сега Поморийското поле е било изключително плодородно. Според изследователите от онова време градът е бил по-голям от Аполония и Месамбрия взети заедно. По това време Анхиало е бил разположен в местността Палеокастро (където е съвременната нова част) и Поморийско езеро, което тогава е било суша.

По време на римското управление траките са обитавали града и дори са имало право на глас в неговото управление. Свидетелство за тяхното присъствие са множеството тракийски могили, сред които и Тракийската куполна гробница, попадащи в покрайнините на града. През 1975 г. в местността е открита доста ценна находка – златни накити на тракийската жрица и лечителка Лесескпера, живяла в периода между I-ви и III-ти век след Христа. Към настоящия момент могат да се видят само в музея в гр. Бургас.

През IX век градът става част от Българската държава, но в следващите векове, се водят много битки с Византия и често е превземан от византийци. През 1453 г. е превзет от османците, но тук намират убежище последните византийски императори – Кантакузините, които стават васални на султана.

По време на Османското владичество градът получава статут на пристанищен град и областен център. Бил е и един от най-големите солодобивни центрове в Тракия.

До XIX век Анхиало е бил един от най-важните градове по Черноморието, преди да бъде изместен от Бургас. Основното население на града са гърци и тук се е говорело само на гръцки. През 1906 г. в резултат от водената от Гърция пропаганда в Македония, отношенията между българи и гърци силно се изострят в цяла България. Големият пожар в Анхиало през същата година, който е причинен умишлено, изпепелява почти целия град и старите дървени къщи – домове на анхиалските гърци. Останали без дом, голяма част от тях са принудени да емигрират в Гърция, където създават нов град наречен „Неа Анхиало“ (Ново Анхиало). Потомците на тези, които са останали тук, сега живеят в „Стария град“, наричан още и „Гръцката махала“.

Съвременното си име градът получава през 1930, когато името му е променено от Анхиало на Поморие със Заповед 2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България.

Транспортът до Поморие е добре уреден. Има редовни автобуси до съседните градове, както и автобус до София. Близостта на летище Сарафово, което е на едва 8 км от тук правят Поморие още по-достъпен, особено за чуждестранните туристи. Автобусите от Бургас до Поморие тръгват от Автогара “Юг”, сектор 4, по разписание.

В града има богат избор като места за настаняване – хотели, къщи за гости, апартаменти под наем, семейни хотели, квартири и бунгала. Ето някои предложения за отсядане – Студио под наем Ориндж, Къща за гости Огледалови, Къща за гости Веда, Къща за гости Синьо лято, Къща за гости Слънчогледите. Други предложения може да разгледате в тук. Заедно с това ще получите и пълна информация за условията и екстрите, които тези места за настаняване предлагат.

Способни да удовлетворят всеки вкус са и множеството ресторанти, заведения за бързо хранене, механи, бистра, пицарии. На особена почит тук се радват и таверните, тъй като в миналото градът е бил населен основно с гърци. В тях, под звуците на гръцка музика и сиртаки, можете да вкусите риба и морски деликатеси приготвени по местни рибарски рецепти.

Градът е притегателен и за ценителите на виното – тук има няколко винарни, които организират вечеря с дегустация, а през лятото, на площада в центъра, се провежда и винен фест.
За забавление на туристите, тук се предлагат много атракции сред които разходка с корабче или влакче, лунапарк, водни ски, водни колела и др.

Допълнително развлечение може да бъде и новоизграденият аквапарк в началото на града. Той е един от най-модерните и красиви паркове за водни забавления в България, разполагащ с 32 водни пързалки. Атракционният воден парк е разположен на лесно достъпно място, само на 150 метра от петзвездния хотелски комплекс Сънсет Ризорт, в началото на град Поморие. Тук веселието е винаги гарантирано, а възможностите за забавление са многобройни и вдъхновяващи.

На територията на Поморие има два плажа – източен и южен. Източният плаж започва от Стария град и е един от най-дългите по Черноморието – общата дължина е 9 км и достига до гр. Ахелой. От тях 3 км е охраняем с концесионери които го поддържат. Плажът е носител на наградата, която се присъжда за най чисти води – „Син флаг“.

Местните хора наричат този плаж още и „Първия плаж“, участъкът от него пред „Гранд хотел Поморие“ – „Централен плаж“. Пада се около 1,5 км след „Първия“ плаж в посока северозапад и до него може да се стигне по плажната ивица от „Първия плаж“. Водата на плажа е плитка на дълго разстояние от брега и затова е много подходящ за деца. Разбира се, при ветровито време, плажът е доста бурен и тогава трябва да се съобразявате с инструкциите на спасителите. В близост до Централния плаж се намират и двата калолечебни санаториума.

В края на охраняемата зона на Източния плаж пясъка е необичайно черен. Това е така поради високото съдържание на железни окиси в него. Тук често ще видите черните фигури на туристи, намазани с кал, тъй като отляво се намира Поморийско езеро, откъдето те си носят лечебна кал за импровизираните си кални бани.

Останалите 6 км са на Източния плаж са неохраняема зона и част от защитена местност Поморийско езеро. Дивият плаж е с черен пясък и достига до гр. Ахелой. До него минава туристическа, еко пътека, която е удобна и за велосипедисти. Поморийци я наричат „Ивицата“. Това е пясъчната коса, която отделя езерото от морето е най-дългата по Южното Черноморие (6км), следвана от косата при блатото Алепу, край Созопол – дълга 3 км.

Южният плаж се намира в Новата част на града, дълъг е само 800 м, но за разлика от Източния плаж е с доста по-широка плажна ивица.

Плажовете в Поморие, с изключение на неохраняемата зона на Източния плаж, са урбанизирани и предлагат всички екстри на съвременния туризъм – атракции за малки и големи, достатъчно крайплажни заведения, чадъри и шезлонги и в добавка – слънце, морска вода и освежителен бриз.

Град Поморие е известен в България и Европа със своята лечебна кал. Около VI-VII век след Христа, Анхиало е сполетян от голямо бедствие – земетресение, което довежда до рязко потъване нивото на града в северозападната му част. Това довежда до нахлуване на морски води в резултат на което постройки, крепости и пристанище са наводнени и разрушени. Предполага се, че голяма част от населението се е изместило към Аполония и Месамбрия, а тези, които са останали тук са започнали да градят наново домовете си, където сега е „старата част“ на Поморие. На мястото на потъналия град се образувал залив с плитки води, който след няколко столетия, бил заграден от пясъчна коса , вследствие натрупване на наноси от морските течения. Създалият се по този начин лиман е именно Поморийското езеро. Предполага се, че по дъното му има много находки, но тъй като е защитена местност – проучвания не могат да бъдат правени. Благодарение на новообразуваното езеро градът се сдобил с още един отрасъл, който му върнал предишните слава и богатство за векове напред – солодобивът.

По бреговете на Поморийско езеро се намират два санаториума и някои спа хотели, където се предлагат кални бани с лиманна кал и луга от солените басейни. Това привлича хиляди посетители целогодишно, тъй като калта има лечебно влияние върху множество заболявания.

В Поморие се намира Музеят на солта, който е единствен по рода си в България и е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта. Тук нагледно може да се види каква е била технологията с която средновековните поморийци са добивали морска сол. Към музея има 20 дка солници и експозиционна зала с макети на съоръженията използвани в процеса.

Непосредствено до музея на солта се намира посетителския информационен център на Поморийско езеро, където могат да се наблюдават редки птици и да получите по-подробна информация за „Поморийското езеро“, защитените животински и растителни видове, които се срещат.

Стария град на Поморие е любимо за гостите на града. Той е място, където се срещат древността с новите строителни решения и култура и достижения на модерния свят. Тук се намира архитектурен резерват „Старите къщи“, в който са запазилите се, малкото на брой, оцелели дървени къщи, след големия пожар сполетял града през 1906 г. Непосредствено до старите къщи в „Старият град“ се намира църквата „Свето Преображение Господне“.

В далечината се вижда стара сграда с купол и часовник , където в миналото е била градската банка. В близост до нея се намира модерната и нова сграда на читалището, в чиято зала се прожектират филми и провеждат концерти. На сцената пред читалището се състоят летните фестивали „Седмица на морето“, „Дни на виното“ и „Яворови дни“, което е едно допълнително развлечение за туристите.

В центъра на Стария град е най-голямата църква на територията на Поморие – „Св. Рождество Богородично“, мястото където се събират поморийци в празнични дни на тържествена литургия, сватби и кръщенета. Построена е в края на XIX век. Центърът на града, където се намира църквата, е изцяло пешеходна зона.

Любимо място за разходки, освен центъра на града, е и старият кей, където поморийци и гости на града могат да се насладят на бриза и гледката. Място за отдих и разходка е също и пешеходната алея, която свързва Стария с Новия град.

Сградата на историческия музей също се намира в старата част на Поморие. Построена в края на XIX век и първоначално използвана за девическа гимназия. Обявена е за паметник на културата. Музея разполага с различни интересни експозиции. Сред тях на особен интерес се радва римска мозайка от баня, както и фрагменти от колони. В музея могат да се видят още много други находки, разкрити при други проучвания – монети, амфори, котви от Бронзовата епоха и дори бивни на мамут от праисторически времена.

Пристанището на Поморие е сърцето на морския град. Намира се в близост до центъра на града и е много харесвано място за разходки. Освен множеството рибарски лодки по брега, тук акостират и много яхти и рибарски кораби. Лятото тук се организират регати с яхти. През лятото всеки ден тръгват корабчетата за разходка, които могат да ви разведат на панорамна разходка около града достигаща до Поморийският фар (на 1 км от брега) или до новата част на града. През сутрешните часове на деня има и по-дълги преходи достигащи до остров Св. Анастасия или гр. Созопол.

В близост до пристанището се намират Яворовите скали, кръстени на поета Яворов, който е прекарал в Поморие една година (1899-1900) от живота си. Съзерцавайки морската шир от тези скали той намира вдъхновението за първите си творби, с които става известен и се сдобива с псевдонима Яворов. В негова чест всяко лято в Поморие се организират поетичните празници „Яворови дни“. Паметникът на поета Яворов до Яворовите скали е идентичен с този в Чирпан и София.

Най старата постройка в Поморие, датирана към III-IV в. след Хр. е тракийската куполна гробница. Тя е най-голямата тракийска гробница на територията на България с архитектурни решения без аналог и посещението й неизменно е съпроводено с изумление пред вещината на античните майстори. Тя се намира в началото на града, като се идва от Бургас. Преди къмпинг “Европа” има отклонение, което ще ви отведе до гробницата.

Най-близките интересни градове наоколо с множество забележителности са – Център за наблюдение на птици Пода (30 км), Несебър (20 км на север) с неповторимата си старинна атмосфера и множеството си запазени исторически постройки и Св. Влас (25 км), където има планинска екопътека с изгледи към морето. Пътеката има няколко разклонения, едно от които води към курортно селище Елените.